Разливаме първата бутилка шампанско в четири кристални чаши — Ди Рей има скъпи вкусове — и се чукваме. Ди Рей и Куин пъхват по един пистолет в джоба си и бързо разтоварваме колата ми. Празненството, което следва, ще изглежда невероятно дори във фантастичен филм.
Шампанското се лее, златните кюлчета са подредени в десет колони на пода в средата на хола, всичките петстотин двайсет и четири, а ние сме седнали на възглавнички край съкровището си. Няма как да не зяпаме глупаво и дори не се опитваме да сдържим смеха си. Понеже съм адвокат и неофициалният лидер, започвам деловата част на срещата с проста сметка. Пред нас има петстотин двайсет и четири кюлчета злато, пет са продадени на сирийски търговец в Маями, четирийсет и едно са на сигурно място в сейф в банка в Антигуа. От скъпия ни приятел Нейтън сме взели общо петстотин и седемдесет кюлчета на стойност около осем и половина милиона долара. Съгласно споразумението ни Ди Рей ще получи петдесет и седем от лъскавите тухлички. Спечели десетте си процента, като осигури парите в брой, с които заловиха Куин, като плати хонорарите на Дъсти, като набави четирите килограма кокаин за Нейтън, както и пистолета и хлоралхидрата, с който го приспах. Ди Рей взе Куин след бягството му от „Фростбърг“, той следеше и освобождаването на Нейтън от затвора, за да знаем точно кога да задействаме проекта. Освен това Ди Рей плати двайсетте хиляди долара депозит за рехабилитационната клиника до Ейкрън за въображаемия проблем на Куин с кокаина.
Ди Рей отговаря за яхтата. Когато се напива, той ни дава подробен списък на разходите си, включително яхтата, общо закръглени на триста хиляди долара. Приемаме, че унция злато се продава за хиляда и петстотин долара, и гласуваме единодушно да му дадем още двайсет кюлчета. Никой не е в настроение да шикалкави, а при такова огромно състояние не е трудно да си великодушен.
В даден неизвестен и непредвидим момент в бъдещето останалите четиристотин осемдесет и осем кюлчета ще бъдат разделени поравно между Куин, Ванеса и мен. Сега това не е важно — спешната задача е да изнесем стоката от страната. Ще е нужно много време, за да превърнем бавно златото в пари, но за това ще се притесняваме после. Засега просто си прекарваме приятно, като пием, смеем се и се редуваме да споделяме своите версии за събитията. Смеем се до припадък, когато Ванеса описва как се е съблякла в къщата на Нейтън и се е показала пред приятелчетата му на входа. Куин разказва за срещата си със Стенли Мъмфри, на която се издал, че знае за Макс Болдуин и за факта, че той е напуснал Програмата за защита на свидетелите и Флорида. Имитира безумния ококорен поглед на Мъмфри при тази смайваща новина. А когато аз описвам втората си среща с Хасан и как съм се опитал да преброя шейсет и една пачки със стодоларови банкноти в пълно с хора кафене, тримата мислят, че ги лъжа.
Продължаваме да си разказваме истории до три часа през нощта. Вече сме твърде пияни, за да продължим. Ди Рей покрива златото с една завивка, а аз си предлагам услугите да спя на дивана.
44
Няколко часа по-късно бавно се връщаме към живота. Махмурлукът и умората се компенсират от вълнението заради предстоящата задача. За млад мъж като Ди Рей, живял близо до опитен контрабандист, предизвикателството да изнесе златото ни от страната е нищо работа. Обяснява ни, че вече сме запалени гмуркачи и че е купил невероятно оборудване, което е прибрано в тежки найлонови чували със знака на Американската асоциация на водолазите, всеки със солиден цип и малко катинарче. Сновем из апартамента и вадим маски, шнорхели, плавници, регулатори, кислородни бутилки, колани с тежести, компенсатори, различни уреди, неопрени и дори харпуни, чисто нови и неизползвани. След месец ще се появят в „Ибей“. На мястото на оборудването слагаме по-малки ранички и непромокаеми торби, пълни със златни кюлчета. Мъжете проверяват по няколко пъти тежестта на всяка торба, за да са сигурни, че могат да ги носят. Торбите са обемни и тежки, но така щеше да бъде и ако бяха пълни с водолазно оборудване.
Ди Рей е купил различни пътни чанти, най-здравите, които е намерил, и всичките са на колелца. Слагаме златото в обувки, несесери за бръснене, козметични чантички и дори в две кутии за принадлежности за морски риболов. Когато добавяме и малко дрехи за пътуването, багажът и оборудването ни изглеждат достатъчно тежки да потопят една хубава яхта. Тежестта е важна, защото не искаме да предизвикваме подозрения. Много по-важен обаче е фактът, че всичките петстотин двайсет и четири кюлчета злато вече са прибрани и са на сигурно място. Или поне така се надяваме.