— Незабавно, а също и да получи закрила — добави Ирарди.
— Голяма изненада! Престъпник иска да излезе навън. Благонадежден ли е?
— За престъпник, да, струва ми се — сви рамене Хански. — Според директора не върти номера, досието му е чисто, така че ни съветва да го послушаме.
— Какво ви даде?
— Абсолютно нищо. Много е умен. Всъщност възможно е наистина да знае нещо, а ако е така, това може да се окаже единственият му шанс да излезе на свобода.
Уестлейк закрачи зад бюрото си по гладкия бетонен под към една стена, до която бяха разпилени пресни стърготини. Върна се до бюрото.
— С какво се е занимавал? Наказателни дела? Наркотици?
— Адвокат от малко градче — отговори Хански. — Общопрактикуващ, има известен опит с наказателни дела, но не се е явявал често в съдебна зала. Бивш морски пехотинец.
Тази факт допадна на Уестлейк — и той беше бивш пехотинец.
— Военното му досие?
— Служил четири години, уволнен с почести, сражавал се в Първата война в Залива. Баща му също е бил пехотинец и полицай във Вирджиния.
— Кой го е завлякъл?
— Няма да повярваш. Бари Подкупа.
Уестлейк едновременно се намръщи и се усмихна.
— Стига бе!
— Сериозно. Сключвал сделки с недвижими имоти за Бари и лавината помела и него. Сигурно помниш, че съдебните заседатели ги осъдиха по обвинения в заговор и нарушаване на ЗРКО. Мисля, че подсъдимите бяха осем. Банистър е дребна риба, попаднала в мрежата случайно.
— Някаква връзка с Фосет?
— Още не. Получихме името му само преди три часа.
— Имате ли план?
— Донякъде — отговори Хански. — Ако допуснем, че Банистър знае кой е убиецът, значи най-вероятно са се запознали в затвора. Надали го е срещнал по улиците на Уинчестър, по-вероятно е пътищата им да са се пресекли зад решетките. Банистър лежи от пет години, като първите дванайсет месеца е бил в Луивил, Кентъки, в затвор със средно строг режим и около две хиляди човека. След това е преместен във „Фростбърг“, където има шестстотин затворници.
— Доста хора, освен това съставът се променя — отбеляза Уестлейк.
— Така е, но да подходим логично. Да вземем досието му, имената на съкилийниците му, може би дори на всички затворници от неговото крило. Ще посетим двата затвора, ще поговорим с директорите, със заместниците им, с надзирателите, с всеки, който може да знае нещо за него и за приятелите му. Ще започнем да събираме имена и ще видим пътищата на колко от тези хора са се пресичали с пътя на Фосет.
— Банистър твърди, че убиецът има противни приятелчета — намеси се Ирарди, — затова иска закрила. Изглежда, е някаква банда. Когато започнем да събираме имена, ще се съсредоточим над онези, които са свързани с банди.
Мълчание, после Уестлейк попита:
— Това ли е?
— Засега да.
Уестлейк тракна с пети, изви гръб, сключи ръце зад главата си и пое дълбоко въздух. Протегна се, издиша, отново се протегна и каза:
— Добре. Вземете досиетата от затвора и се залавяйте. Колко човека ви трябват?
— Може ли да ни отпуснеш двама?
— Не мога, но ги вземете. Вървете. Действайте.
Бари Подкупа. Клиентът, с когото не се бях срещал, докато една сива сутрин не ни отведоха във федералния съд и не прочетоха целия обвинителен акт.
В една обикновена кантора усвояваш основните правила, свързани с решаването на рутинни правни проблеми, но трудно можеш да се специализираш в нещо. Опитвах се да избягвам разводите и фалитите и никога не съм харесвал сделките с недвижими имоти, но за да оцелея, често се налагаше да поема който и каквото се появеше. По ирония на съдбата тъкмо недвижимите имоти предизвикаха Големия провал.
Клиентът ми беше изпратен от мой състудент, който работеше за средно голяма кантора в центъра на Вашингтон. Фирмата имала клиент, който искал да купи ловна хижа в Шенандоа, в подножието на планината Алегени, на около час път югоизточно от Уинчестър. Клиентът изискваше анонимност и държеше на строга поверителност, което трябваше да е първият предупредителен сигнал. Цената на покупката беше четири милиона долара и след известно пазарене успях да договоря твърд хонорар от сто хиляди за „Коупланд, Рийд и Банистър“. С партньорите ми никога не бяхме виждали толкова пари и първоначално бяхме доста въодушевени. Зарязах другите си дела и се заех да проучвам поземлените регистри в Шенандоа.