Една четвърт от времето си прекарвам като затворнически адвокат, а днес имам нов клиент. Роман идва при мен от малко градче в Северна Каролина, където е имал заложна къща, занимаваща се с крадени стоки — предимно оръжия. Доставчици му били няколко банди превъртели от кокаина идиоти, които обирали домове на богати хора посред бял ден. Напълно лишени от всякакви умения, крадците били заловени на местопрестъплението и след броени минути вече се издавали един друг. Не след дълго Роман бил арестуван и обвинен в нарушаването на какви ли не федерални закони. Твърдял, че не е знаел какво върши, но се оказало, че назначеният му от съда защитник несъмнено бил най-глупавият човек в залата.
Не претендирам да съм специалист по наказателно право, но дори неопитен първокурсник може да изреди грешките, допуснати от адвоката на Роман в първия процес. Роман бил признат за виновен и осъден на седем години. В момента обжалва. Той донася „правните си документи“ — купчината, която всеки затворник има право да държи в килията си — и двамата заедно ги преглеждаме в тясната кабинка, осеяна с мои вещи, до която друг затворник няма достъп. Роман не спира да обяснява колко лош юрист бил защитникът му и не след дълго аз се съгласявам. Неефективната адвокатска защита е често срещано оплакване от страна на осъдените, но рядко е причина за отмяна на присъдата, ако тя не е смъртно наказание.
Въодушевен съм от възможността да нападна професионалната некомпетентност на адвокат, който още е на свобода, още си изкарва прехраната с професията и претендира, че е много по-добър от мен. Отделям цял час на Роман и си уговаряме още една среща.
Един от моите клиенти ми разказа за съдия Фосет. Той отчаяно искаше да излезе от затвора и смяташе, че съм способен да направя чудеса. Знаеше точно какво е съдържанието на сейфа в сутерена на онази вила и се беше вманиачил да го докопа, преди то да изчезне.
9
Отново съм в кабинета на директора. Явно нещо става. Той е с тъмен костюм, колосана бяла риза, вратовръзка с индийски десен и обичайните си каубойски ботуши с остър връх, прясно намазани с вакса и лъснати до блясък. Самодоволен е както винаги, но и някак нервен.
— Не знам какво си им казал, Банистър, но са харесали историята ти. Мразя да се повтарям, обаче ако е някакъв номер, ще си платиш прескъпо.
— Не е номер, сър.
Подозирам, че директорът е подслушвал и прекрасно знае какво съм им казал.
— Преди два дни изпратиха тук четирима агенти, които душиха навсякъде, разпитваха с кого движиш, на кого предоставяш правни услуги, с кого играеш на дама, къде работиш, с кого се храниш, с кого се къпеш, с кого си в една килия и така нататък.
— Къпя се сам.
— Явно се опитват да разберат кои са ти приятелчетата, нали?
— Не знам, сър, но не съм изненадан. Подозирах, че така ще стане.
Знаех, че ФБР души из „Фростбърг“, макар да не забелязах никакви агенти. В затвора трудно можеш да запазиш нещо в тайна, особено ако се появят външни хора и започнат да задават въпроси. По мое мнение, а то се основава на известен опит, това е много несръчен начин да се разровят в миналото ми.
— Е, пак ще дойдат — осведомява ме директорът. — Ще бъдат тук в десет и казаха, че сигурно ще поостанат.
Десет без пет е. Същата остра болка отново пронизва стомаха ми и аз се опитвам да дишам дълбоко, без да е твърде очевидно. Свивам рамене, като че ли е дреболия.
— Кой ще дойде? — питам.
— Проклет да съм, ако знам.
След секунди телефонът му избръмчава и секретарката му предава някакво съобщение.
Намирам се в същата стая до кабинета на директора. Разбира се, той не присъства. Агенти Хански и Ирарди отново са тук заедно с наежен млад мъж на име Дънлийви, заместник-прокурор от Южния окръг на Вирджиния, управление Роуаноук.
Набирам скорост, печеля благонадеждност и предизвиквам любопитство. Малката група разпитващи е станала по-внушителна.
Дънлийви е най-младият от тримата, но е федерален прокурор, а другите двама са просто федерални ченгета. Затова за момента Дънлийви има старшинство и изглежда доста самодоволен, което не е необичайна поза за човек с неговото положение. Едва ли е завършил право преди повече от пет години и допускам, че през повечето време ще говори той.