Панковиц поде пръв:
— Току-що говорих по телефона с прокурора, Куин. Осведомихме го докъде сме стигнали тук с теб и той каза, че утре голямото жури се събира да те подведе под отговорност. Две обвинения в предумишлено убийство.
— Поздравления — отговори Куин. — Май ще е най-добре да си намеря адвокат.
— Разбира се, но, изглежда, един няма да ти стигне. Не съм сигурен доколко си наясно с федералните закони срещу рекета, Куин, но в някои отношения те са безмилостни. Прокурорът ще пледира, че убийствата на съдия Фосет и на секретарката му са дело на банда, на известна и добре организирана банда, а ти, разбира се, си физическият извършител. Ще те обвини в доста престъпления, включително предумишлено убийство, но също и в подкуп. И най-важното, няма да посочи само теб, а и други престъпни личности като Дългия, Ди Рей, една от сестрите ти, братовчед ти Антоан Бек и още десетина други твои роднини.
— Ще отделят цяло крило за семейството ви при смъртниците — добави Делок. — Бандитите Ракър-Бек, подредени един до друг, килия до килия, в очакване на смъртоносната игла.
Делок се усмихваше, а Панковиц беше видимо развеселен. Двойка комедианти.
Куин започна да се чеше отстрани по главата и заговори на пода:
— Знаете ли, чудя се какво ще каже адвокатът ми за това — да ме държите заключен в тъмна стая без прозорци цяла нощ, от около девет вечерта чак до шест сутринта — цели девет часа непрекъснати глупости от вас, двамата. Първо ме обвинихте, че съм убил съдия, после, че съм го подкупил, а сега ме заплашвате със смърт, и то не само мен, ами и цялото ми семейство. Твърдите, че имате някакви свидетели, готови да дадат показания, балистичен доклад за откраднато оръжие, следа от ботуш, където някакъв кучи син е стъпил в калта, ама аз откъде да знам дали казвате истината, или се спуквате да лъжете, понеже за нищо не вярвам на ФБР. Никога не съм ви вярвал, няма и да ви повярвам. Излъгахте ме още първия път, когато ме арестуваха и ме изпратиха в панделата, сигурно сте ме лъгали и тук тази нощ. Може и аз да съм послъгал, ама вие ще се закълнете ли, че не сте ме баламосвали тази нощ, а?
Панковиц и Делок само се взираха в Куин. Речта му се дължеше или на страх, или на вина. А може и да бълнуваше. Но каквото и да беше, наистина говореше смислено.
— Казваме ти истината — успя да отговори Панковиц.
— Поредната лъжа. Адвокатът ми ще стигне до дъното на тази история. Ще ви разбие в съда, ще ви разобличи, ще опровергае всичките ви измислици. Покажете ми анализа на следата от ботуша. Веднага. Искам да го видя сега.
— Нямаме право да го показваме на никого — отговори Панковиц.
— Много удобно. — Куин се приведе напред, облегнал лакти на коленете си. Челото му почти докосваше ръба на масата и той продължи да говори на пода: — Ами балистичния доклад? Него може ли да видя?
— Нямаме право…
— Каква изненада! Адвокатът ми ще го вземе — където и когато получа адвокат. Цяла нощ настоявам за защита, всичките ми права са нарушени.
— Не си молил за адвокат — заяви Делок. — Спомена смътно, но не си поискал адвокат. И не спря да говориш.
— Като че ли имах избор. Трябваше или да седя тук и да дърдоря, или да отида в отрезвителното при пияниците. Знаете ли, вече съм бил в пандиза и не ме е страх. Такъв ми е бизнесът. Вършиш престъпление, излежаваш си го. Познавам правилата. Виждал съм да откарват всичките ми приятели и роднини, но после се връщат, нали така? Излежаваш си присъдата и излизаш.
— Или бягаш — додаде Делок.
— Това също. Доста глупаво, предполагам, но трябваше да изляза.
— Понеже си имал сметки за разчистване, нали, Куин? Цели две години в затвора всеки ден си мислел за съдия Фосет. Прибрал е парите ти, но не е спазил уговорката. Във вашите среди това означава смърт, нали?
— Точно така.
Куин разтриваше слепоочията си, взираше се в обувките си и мънкаше. Двамата агенти си поеха дълбоко дъх и размениха по една бърза усмивка. Най-после първият намек за признание.
Панковиц размести някакви документи и каза:
— А сега, Куин, да видим докъде стигнахме. Ти току-що призна, че съдия Фосет е трябвало да умре, нали?
Куин все още се беше облегнал на лактите си, зяпаше пода и се олюляваше като в унес. Не отговори.
Делок свери с бележника си и каза: