— Куин, според бележките ми ти зададох, цитирам, следния въпрос: „Във вашите среди това означава смърт, нали?“, а ти отговори: „Точно така“. Отричаш ли го, Куин?
— Слагате думи в устата ми. Престанете.
— Добре, Куин — намеси се Панковиц, — длъжни сме да те осведомим за някои последни развития. Преди около два часа Ди Рей най-накрая е признал, че ти е дал парите за съдия Фосет и че той, Дългия и още няколко човека са ти помогнали да планираш убийството. Ди Рей се измъкна чист, вече сключи сделка — няма да получи смъртно наказание, няма да го обвинят в предумишлено убийство. Прибрахме Дългия преди два часа, а в момента търсим една от сестрите ти. Гадна работа.
— Стига, те не знаят нищо.
— Разбира се, че знаят, и утре всички ще бъдат обвинени заедно с теб.
— Не можете да го направите, човече. Стига де! Това ще съсипе мама. Горката жена е на седемдесет и има болно сърце. Не може да й причинявате такова нещо.
— Тогава действай, Куин! — подтикна го Панковиц. — Поеми си вината. Ти си извършил престъплението. Както сам каза, сега трябва да си го излежиш. Няма смисъл да завличаш и цялото си семейство.
— Как да действам?
— Сключи сделка. Дай ни подробности и ние ще се застъпим пред прокурора да не закача семейството ти — отговори Панковиц.
— Има и още нещо — добави Делок. — Ако сключим добра сделка, няма да има смъртно наказание. Само доживотна присъда, без право на гаранция. Явно семейство Фосет не са привърженици на смъртното наказание и не желаят дълъг и мъчителен процес. Предпочитат случаят да приключи и прокурорът ще уважи желанието им. При признаване на вината ще приеме споразумение, което ще ти спаси живота.
— Защо да ви вярвам?
— Не си длъжен, Куин. Само почакай няколко дни да изготвят обвинението. Ще бъдат изредени най-малко трийсет човека за различни престъпления.
Куин Ракър бавно се изправи и протегна ръцете си колкото се може по-високо. Направи няколко крачки на едната страна, после на другата и започна да повтаря:
— Банистър, Банистър, Банистър.
— Моля? — попита Панковиц.
— Банистър, Банистър, Банистър.
— Кой е Банистър? — попита Делок.
— Банистър е доносник — горчиво отвърна Куин. — Отрепка, стар приятел от „Фростбърг“, адвокат мошеник, който твърди, че е невинен. Най-обикновен доносник. Не се преструвайте, че не го познавате, понеже нямаше да сте тук, ако не беше този мръсник.
— Не съм го виждал — заяви Панковиц.
Делок също поклати глава.
Куин седна и облегна лакти върху масата. Вече беше напълно буден, тесните му очички блестяха срещу двамата агенти. Потриваше едрите си ръце.
— Е, каква е сделката? — попита той.
— Ние не можем да сключваме сделки, Куин, но можем да уреждаме разни неща — обясни му Панковиц. — Като начало ще се обадим на хората във Вашингтон и те ще оставят семейството и бандата ти на мира, поне засега. Прокурорът търпи критики вече пет седмици, още от убийството, и отчаяно се нуждае от малко добри новини. Уверява нас, а ни уверяваме теб, че няма да се стигне до смъртно наказание и че ще бъдеш единственият обвиняем. Само ти за двете убийства. Чисто и просто.
— Това е едната половина — намеси се Делок, — а другата е, че ще дадеш видео изявление, с което признаваш извършването на убийствата.
Куин обхвана главата си с ръка и затвори очи. Цяла минута се бори със себе си.
— Наистина искам да се видя с адвоката си — процеди той през стиснати зъби.
— Можеш да го направиш, Куин, разбира се, че можеш — отговори Делок. — Обаче Ди Рей и Дългия в момента са задържани и пеят като птиченца, така че положението става още по-сериозно. Може да минат ден-два, преди адвокатът ти да успее да дойде. Само една твоя дума, и веднага ще пуснем братята ти и ще ги оставим на мира.
Куин внезапно превъртя и изкрещя:
— Добре!
— Добре какво?
— Добре, ще го направя!
— Не бързай толкова, Куин — предупреди го Панковиц. — Най-напред трябва да уточним някои неща. Да прегледаме отново фактите, да подредим нещата, да се подготвим и да се уверим, че сме съгласували всичко във връзка с местопрестъплението. Трябва да сме сигурни, че всички важни подробности са включени.
— Добре, добре, ама може ли да закуся нещо?
— Разбира се, Куин, няма проблем. Целият ден е пред нас.
16