Обаче се налага. Той сменя темата:
— Май онова момиче смята да направи аборт. Изглежда, в крайна сметка няма да стана прадядо.
— Делмън пак ще го направи — уверявам го.
Все очакваме най-лошото от това дете.
— Трябва да го стерилизираме. Твърде глупав е да използва презерватив.
— Въпреки това му купи няколко. Знаеш, че Маркъс няма пари.
— Виждам хлапето само когато иска нещо. По дяволите, сигурно ще изкрънкат парите за аборта от мен. Мисля, че момичето е боклук.
Докато говорим за децата, мислите ми се насочват към наградата за случая „Фосет“. Сто и петдесет хиляди долара в брой. Никога не съм виждал толкова много пари. Преди раждането на Бо двамата с Дион един ден установихме, че сме спестили шест хиляди. Половината сложихме във взаимен фонд, а с останалите си направихме пътешествие. Не след дълго зарязахме пестеливостта и повече не сме имали толкова пари в брой. Точно преди да ме обвинят, рефинансирахме ипотеката на къщата, за да изцедим и последната капка от стойността на имота. Парите отидоха за съдебните разноски.
Ще бъда богат беглец. Напомням си да не се вълнувам, но е невъзможно.
Хенри се нуждае от ново ляво коляно и известно време обсъждаме този проблем. Винаги се е надсмивал над старците, които постоянно говорят за болежките си, но и той е станал същият. След час вече му омръзва и е готов да си върви. Изпращам го до вратата и двамата сковано се ръкуваме. Тръгва си, а аз се питам дали ще го видя отново.
Неделя. Нито дума от ФБР или от когото и да било. Изчитам четири вестника след закуска и не научавам почти нищо ново за Куин Ракър и ареста му. Има обаче едно съществено развитие. Според „Поуст“ прокурорът за Южния окръг на Вирджиния ще представи случая пред голямото жури утре. В понеделник. Ако голямото жури обвини някого, тогава на теория и по силата на споразумението би трябвало да стана свободен човек.
В затвора има учудващо много организирани религии. Ние сме хора с проблеми и търсим утеха, покой, подкрепа и напътствия. Нас ни унижават, принуждават ни към смирение, отнемат ни достойнството, семейството и средствата ни. Не ни остава нищо. Захвърлени в ада, ние отправяме поглед нагоре в търсене на изход. Имаме няколко мюсюлмани, които се молят по пет пъти дневно и са затворена общност. Доколкото ми е известно, няма евреи и мормони. Има ни и нас, християните, и точно тук е сложното. Два пъти месечно в осем часа в неделя сутрин идва католически свещеник за литургия. Веднага щом католиците освободят малкия параклис, се провежда общо богослужение за хората от основните църкви — методисти, баптисти, презвитерианци и така нататък. Там попадам през повечето недели. В десет часа белите петдесетници се събират за шумна служба със силна музика и още по-шумна проповед, а също и лечителски и други чудеса. Службата би трябвало да приключи в единайсет, но често е по-дълга, докато духът обикаля богомолците. Чернокожите петдесетници се събират в параклиса в единайсет, но понякога се налага да почакат, докато белите охладят страстите. Чувал съм да разказват, че двете групи понякога си разменят остри думи, но засега в параклиса не е имало сбивания. След като получат амвона, чернокожите петдесетници разполагат с него цял следобед.
Погрешно би било впечатлението, че във „Фростбърг“ е пълно с войнстващи християни. Не е така. Това си е затвор и повечето мои съкилийници няма да се простят с живота си по време на църковна служба.
На излизане от параклиса след общата служба ме намира надзирател, който ми съобщава:
— Викат те в администрацията.
17
Агент Хански чака заедно с нов участник в моята игра — Пат Сърхоф от Шерифската служба на Съединените щати. Запознаваме се и сядаме край ниска масичка в коридора, недалече от кабинета на директора. Разбира се, той не се мярка в лагера в неделя и кой би могъл да го вини?
Хански изважда някакъв документ и го плъзва към мен.
— Ето го обвинителния акт — пояснява. — Бе готов късно в петък следобед в Роуаноук и още е поверителен, но ще бъде пуснат в пресата рано утре сутрин.
Държа го като златно кюлче и трудно успявам да се съсредоточа над думите. „Съединените американски щати срещу Куин Ракър“. Това гласи печатът в горния десен ъгъл, а петъчната дата е написана със синьо мастило.