Куин беше арестуван предишната сряда през нощта и беше прекарал първите десет часа от ареста си в стаята за разпити. След като направи признанията си пред камера, най-накрая беше отведен в градския арест на Норфък и беше изпратен в изолатора, където спа непробудно дванайсет часа. Не му позволиха да се обади по телефона до събота сутринта. После почти през целия ден той търси някой свой близък, който да е склонен да говори. В събота привечер го преместиха от Норфък в Роуаноук — пътуване, което продължи четири часа и половина.
Когато Ди Рей разбра, че по-големият му брат е в затвора заради убийството на федерален съдия, той се разтича да търси адвокат, склонен да поеме случая. Няколко юристи във Вашингтон и Вирджиния отказаха. Късно в неделя следобед Дъсти Шивър от Роуаноук се съгласи да представлява Куин на началните етапи от съдебните процедури, но си запази правото да се оттегли, ако се стигне до процес. По разбираеми причини местните адвокати много се притесняваха да представляват човек, убил толкова важен магистрат.
Преди време Дъсти Шивър беше практикувал право заедно с Джими Лий Арнолд и двамата бяха замесени от едно тесто. В правото повечето партньорства, малки и големи, обикновено се развалят заради пари. Джими Лий бе измамен с някакъв хонорар, обвини партньорите си и се премести от отсрещната страна на улицата.
Дъсти успя да прекара един час с Куин в затвора рано в понеделник сутринта преди прочитането на обвинителния акт. Учуди се, когато разбра, че клиентът му вече си е признал. Куин упорито настояваше, че е бил принуден, измамен, притиснат и заплашен и че признанията му са фалшиви. Твърдеше, че е невинен. След като си тръгна от затвора, Дъсти се отби в прокуратурата и взе копие от обвинителния акт. Тъкмо го четеше задълбочено, когато секретарката му съобщи по интеркома, че Ди Рей е дошъл.
С дългата си прошарена коса, избелели джинси и червен кожен елек Дъсти приличаше на наркотрафикант повече от Ди Рей, издокаран с костюм на „Дзеня“ досущ като адвокат. Поздравиха се предпазливо в разхвърляния кабинет. Най-напред обсъдиха хонорара. Ди Рей отвори чантата си „Прада“ и извади отвътре петдесет хиляди долара, които Дъсти преброи и пъхна в едно чекмедже.
— Знаете ли, че той вече си е признал? — попита Дъсти, докато прибираше парите.
— Какво е направил? — смая се Ди Рей.
— Да, признал си е. Каза ми, че е подписал писмено изявление, с което признава за убийствата, а, изглежда, има и видеозапис. Моля ви, кажете ми, че е достатъчно умен, за да не направи подобно нещо.
— Да, достатъчно умен е. Никога не говори пред ченгетата, никога. Куин не би признал доброволно нищо, дори да е адски виновен. Ние не постъпваме така. Появи ли се ченге, веднага звъним на адвокат.
— Твърди, че разпитът продължил цяла нощ, че се отказал от правата си, че няколко пъти помолил за адвокат, но двамата агенти на ФБР продължили да го притискат. Обърквали го, препъвали го и той започнал да халюцинира. Не можел да млъкне. Обяснили му, че го очакват две обвинения в предумишлено убийство и че цялото семейство също ще бъде обвинено, понеже убийствата били свързани с престъпната им дейност. Излъгали го и го увещавали, че ако им сътрудничи, ще му помогнат, че семейството на съдия Фосет е против смъртното наказание и така нататък. Това продължило часове наред, накрая го пречупили и той им дал каквото искали. Твърди, че не помни напълно случилото се — бил твърде изморен. Когато се събудил и се помъчил да си припомни, всичко му се струвало като насън, като в кошмар. Минали няколко часа, преди да осъзнае какво е направил, но дори тогава не можел да си спомни всичко.
Ди Рей бе твърде смаян, за да каже нещо.
— Помни как агентите на ФБР му казали, че имат балистичен доклад, който свързва едно от оръжията му с местопрестъплението, и че уж намерили някаква следа от ботуш. Разполагали и със свидетели, които видели Куин наблизо по време на убийствата. И отново някои от нещата са му смътни.
— Кога ще изгледате признанията?
— Ще се срещна с прокурора възможно най-скоро, но нищо няма да стане бързо. Може да минат седмици, преди да видя писмените признания или видеото, както и другите улики, които възнамеряват да използват.
— Ако е поискал адвокат, защо не са прекратили разпита?
— Чудесен въпрос. Обикновено обаче ченгетата се кълнат, че обвиняемият се е отказал от правата си и не е поискал адвокат. Неговата дума срещу тяхната. А при толкова важен случай ченгетата, обзалагам се, ще се закълнат, че Куин изобщо не е споменавал за адвокат. А също и че не са го заплашвали, не са го лъгали и не са му обещавали сделка. Изкопчили са исканото признание и сега ще се опитат да подкрепят обвинението с веществени доказателства. Ако не намерят нищо, ще им остане само признанието.