Предложих на Дион да се оженим, когато бях на двайсет и четири години, и от този миг до деня, в който ме арестуваха, нито веднъж не съм й изневерил. Веднъж за малко да го направя със съпругата на наш познат, но и двамата осъзнахме, че финалът ще е лош. Като адвокат в малко градче се бях нагледал на разводи и все се чудех защо хората объркват живота и семействата си по такъв ужасен начин само защото не съумяват да устоят на изкушението. Един бърз и небрежен флирт, после нещо по-сериозно и не след дълго се озовават в съда, където им издират очите, губят децата си и доста пари. Всъщност обожавах жена си и у дома получавах предостатъчно секс. Другата част от истината е, че никога не съм смятал себе си за любимец на жените.
Преди Дион имах приятелки и си живях добре като ерген, но никога не съм скачал сляпо от легло в легло.
Сега съм на четирийсет и три, сам съм и предчувствам, че има много жени на моята възраст, които си търсят компания. Усещам желание, но в същото време всичките ми ходове трябва да бъдат премислени.
На излизане от банката се чувствам удовлетворен. Току-що съм изпълнил първата мисия в своя таен живот. Пат ме чака в колата и когато влизам, пита:
— Е?
— Няма проблем.
— Защо се забави толкова?
— Служителката беше сладурана и направо ми се метна.
— Това винаги ли е било проблем?
— Не бих го нарекъл проблем, но, да, привличам жените. Открай време се налага да ги разгонвам.
— Продължавай да ги разгонваш. Жените са провалили много мъже.
— Значи си специалист по жените?
— Ни най-малко. Сега накъде?
— По магазините. Трябват ми свестни дрехи.
Намираме магазин за мъжки дрехи, където срещу осемстотин долара обновявам гардероба си. Пат и този път ме чака в колата. И двамата сме на мнение, че двама мъже на четирийсет и няколко години, единият бял, другият — черен, които пазаруват заедно, могат да привлекат известно внимание. А моята цел е да не привличам никакво внимание. След това той ме закарва в представителството на „Флорида Селюлар“, където си купувам айфон и го регистрирам. С телефона в джоба си най-сетне се чувствам като истински американец — във връзка със света.
През следващите два дни изпълняваме различни задачи и установяваме Макс стабилно в новия живот. Пиша първия си чек на агенция за лизинг на автомобили и отпрашвам от там с ауди А4 кабриолет — мое за следващите дванайсет месеца срещу 400 долара месечно и с пълна застраховка. Сега, след като съм мобилен и двамата с Пат започваме да си лазим по нервите, той започва да намеква, че е време да си тръгва. Готов съм за независимостта си, а той е готов да се прибере у дома.
Отново посещавам Гречън, за да проверя правилата за осъществяване на парични преводи към банката, и й обяснявам, че скоро ще пристигне съществена сума. Пат изяснява нещата с началството си и парите от наградата са преведени от някаква тайна сметка в моята. Предполагам, че всички участници в паричния превод вземат обичайните предпазни мерки.