Няма откъде да знам, че някой наблюдава превода.
22
Искането на Дъсти Шивър за отхвърляне на самопризнанията не беше никак изненадващо. Беше дълго, добре написано, добре обосновано и подкрепено от трийсет страници клетвени показания, подписани от Куин Ракър, в които той изцяло се отказваше от самопризнанията си. Три дни след подаването му Виктор Уестлейк и двама от агентите му се срещнаха със Стенли Мъмфри и двама от заместниците му. Целта им беше да прегледат искането и да подготвят отговор. Нито Мъмфри, нито някой друг в залата беше осведомен за тактиката на провелите разпита агенти Панковиц и Делок, нито пък знаеха, че Уестлейк и четирима от хората му са наблюдавали десетчасовия маратон и са го записали. Информацията никога нямаше да стигне до прокурора и да стане достояние на защитата, на съдията или на някой друг.
Стенли беше осведомен подробно от подчинените си за ставащото и пое контрола над срещата. Започна с думите:
— Първият и най-важен въпрос е твърдението, че обвиняемият е искал да разговаря с адвокат.
Уестлейк кимна на един агент, който извади някакви документи, и каза:
— Разполагаме с клетвените показания на агентите Панковиц и Делок, провели разпита, с които те отговарят на обвиненията. Както ще видите, според техните показания той няколко пъти е споменал за адвокат, но нито веднъж не е изискал изрично такъв. Не е прекъсвал разпита. Искал да говори.
Стенли и хората му прегледаха клетвените показания. След няколко минути Стенли заяви:
— Така, втора точка. Обвиняемият твърди, че многократно е бил заплашван със смъртна присъда и от двамата агенти. Ако е вярно, това е изключително неуместно и най-вероятно ще предизвика отхвърляне на самопризнанията.
Уестлейк кимна и отговори:
— Погледнете долу на страница седем, и на двете показания. Агентите заявяват под клетва, че не са отправяли никакви заплахи. Те са много опитни във воденето на разпити и познават правилата по-добре от всеки друг.
Стенли и хората му разлистиха на седма страница и прочетоха текста. Чудесно. Каквото и да твърдеше Куин в клетвените си показания, двама федерални агенти бяха насреща, за да разкажат какво се е случило всъщност.
— Изглежда ми добре. Третият момент е, че агентите са обещали на обвиняемия да не го изправят пред съда за предумишлено убийство.
— Девета страница — каза Уестлейк. — Нашите агенти знаят, че не са упълномощени да сключват сделки. Само прокурорът може да го прави. Честно казано, намирам това твърдение за налудничаво. Ракър е изпечен престъпник, той знае, че прокурорите, а не полицаите сключват сделките.
— Съгласен съм — бързо отвърна Стенли. — Следващото твърдение е, че агентите на ФБР са заплашили да отправят обвинения и към други членове на семейство Ракър.
— Нима не става така винаги, Стенли? Правят признание, доброволно и свободно, а после нямат търпение да го разкъсат и казват, че били заплашвани. Виждал си го много пъти. — Разбира се, Стенли го бил виждал, макар всъщност да не беше. Уестлейк продължи: — Но трябва да призная, че няма да е зле да приберем всички Ракър и да им боднем иглата.
Хората на Уестлейк се засмяха. Хората на Стенли се засмяха. Най-обикновено забавление.
— А какво ще кажете за твърдението, че разпитващите са злоупотребили и са довели обвиняемия почти до изтощение?
— Ето каква е истината, Стенли — зае се да обяснява Уестлейк. — Агентите многократно са питали Ракър дали предпочита да спрат и да продължат по-късно. Той отказвал, понеже не искал да нощува в ареста. Проверихме и там наистина се оказа препълнено, имаше адски много задържани. Обяснили го на Ракър и той отказал да отиде.
На Стенли му звучеше напълно логично.
— Добре, следващите три точки също трябва да бъдат разгледани, но не мисля, че в отговора си ще ги коментираме подробно. Става дума за твърдението, че агентите на ФБР са разполагали с балистичен доклад, свързващ убийствата с онзи смит-и-уесън, конфискуван от обвиняемия. За нещастие, както вече стана ясно, балистиката изключи това оръжие.
— Лъжата е допустима, особено при разпит на толкова високо ниво, Стенли — заяви Уестлейк с тон на мъдър стар професор.
— Разбирам, но питам само от любопитство — агентите ви наистина ли са излъгали за това?
— Не, разбира се. Не, категорично не. Дванайсета страница от клетвените им показания.