— И аз така си мислех. А следващото твърдение — че агентите ви са излъгали за следа на местопрестъплението, която отговаря на ботушите, иззети от обвиняемия?
— Не е вярно, Стенли. Плод е на въображението на отчаян адвокат и на неговия виновен клиент.
— Имате ли следа от ботуш?
Уестлейк хвърли поглед към един от агентите си, като че ли току-виж се оказало, че има някаква следа, която той е забравил. Агентът поклати глава.
— Не — призна Уестлейк. — Няма такава.
— Стигаме до твърдението, че агентите ви са излъгали за няколко очевидци. Първият уж видял обвиняемия в град Рипълмийд приблизително по време на убийствата. Вярно ли е?
Уестлейк се размърда на стола, премести тежестта на тялото си и се усмихна снизходително.
— Виж, Стенли, изглежда, нямаш представа какво е нужно, за да пречупиш виновен заподозрян. Има някои номера и…
— Разбирам.
— Освен това трябва да го уплашиш, да го накараш да си мисли, че разполагаш с много повече доказателства, отколкото може би имаш в действителност.
— Не съм виждал показания от такъв свидетел.
— Няма и да видиш. Той не съществува.
— Всички сме от един отбор, Вик. Просто искам да разбера истината, за да можем да отговорим на искането за отхвърляне, разбираш ли?
— Разбирам.
— А вторият свидетел? Човекът от магазина близо до вилата? И той не съществува, нали?
— Не съществува.
— Агентите използвали ли са и други номера, за които не знам?
— Не — отговори Уестлейк, но никой в стаята не му повярва.
— И така, да обобщим обвинението срещу Куин Ракър: няма свидетели, няма балистичен доклад, няма следа от ботуш, няма пръстови отпечатъци, няма никакви веществени доказателства, нали така?
Уестлейк кимна бавно, но нищо не каза.
— Имаме само заподозрян, който е бил в района на Роуаноук след убийствата, но няма доказателства да е бил там преди това, нали?
Отново кимване.
— Освен това заподозреният е заловен с повече пари в брой, отколкото обикновено носи човек у себе си. Значително повече, бих казал.
Уестлейк се съгласи.
— Но Ракър сам признава, че е трафикант на наркотици от прословуто с тази дейност семейство, така че парите в брой надали са проблем. — Стенли избута бележника и разтри слепоочията си. — Господа, разполагаме със самопризнание и нищо повече. Ако самопризнанието отпадне, господин Ракър ще се измъкне и няма да има процес.
— Не може да няма самопризнание — каза Уестлейк. — Немислимо е.
— И да има, представям си колко скептично ще погледне съдията. Продължителността на разпита ме притеснява. Десет часа през нощта. Видимо изморен заподозрян, който е изпечен мошеник и най-вероятно би поискал адвокат. Двама опитни разпитващи, които владеят всякакви номера. Висим на косъм.
Уестлейк го изслуша с усмивка и след дълга пауза отговори:
— Да не забравяме за главния си свидетел, Стенли. Малкълм Банистър ще даде показания, че Куин Ракър многократно се е заканвал да убие съдия Ракър. Искал е да му отмъсти и да си върне парите.
— Така е и тези показания плюс самопризнанията ще ни издействат присъда. Единствено самопризнанията обаче не са достатъчни.
— Май не си много убеден, Стенли.
— Напротив. Става дума за убийство на федерален съдия. Не мога да си представя друг федерален съдия да прояви съчувствие към Куин Ракър. Ще разполагаме със самопризнанията и с Малкълм Банистър. Ще получим присъда.
— Така те искам.
— Между другото, какво става с нашето момче Банистър?
— Жив и здрав е, щатските шерифи са го прибрали на тайно място.
— Къде е?
— Съжалявам, Стенли, има неща, които не може да обсъждаме. Но не се тревожи. Ще бъде тук, когато ни потрябва.
23
Заместничката на Пат Сърхоф е Даяна Тайлър. Тримата се видяхме на обяд, след като прекарах дълга сутрин в болницата, където ме прегледаха и ми казаха да отида отново след месец. Госпожа Тайлър е висока и красива, около петдесетгодишна, с къса коса, лек грим, тъмносиньо сако и без венчална халка. Доста е приятна и докато хапваме салата, ми разказва за себе си. Живее „в района“ и работи с още няколко човека в моето положение. Ще бъде на мое разположение денонощно и иска да се чуваме по телефона поне веднъж седмично. Разбира какво преживявам и ме уверява, че е нормално все още да се озъртам през рамо. С течение на времето обаче тези страхове щели да отшумят и животът ми щял да се нормализира. Ако напусна града — а и двамата подчертават, че вече мога да го направя, когато си пожелая, — тя искала предварително да знае подробностите около пътуването ми. Ще ме държат под око доста след като дам показания срещу Куин Ракър, и настойчиво ми обрисуват безопасното и приятно бъдеще, което ме очаква един ден, след като бъдат премахнати всички първоначални препятствия.