— Тогава ме свържи с Нюкъм. Нямаме време за губене.
Записал съм се в една фитнес зала и всеки ден към обед прекарвам там по един час: бягам по пътеката и вдигам леки тежести. Ако ще прекарвам доста време на плажа, трябва да изглеждам добре.
Обличам се след кратка сауна и продължителен душ и точно в този момент телефонът звънва от горния рафт на шкафчето ми. Скъпата Даяна е, но се обажда по необичайно време.
— Ало? — казвам тихо, макар че в съблекалнята няма много хора.
— Трябва да поговорим — лаконично заявява тя, първият намек, че нещо не е наред.
— За какво?
— Не сега. На паркинга в един тъмен джип чероки до твоята кола те чакат двама федерални агенти. Те ще те откарат.
— Откъде знаеш къде съм в този момент, Даяна?
— Да го обсъдим по-късно.
Сядам на един сгъваем стол.
— Кажи ми, Даяна. Какво става?
— Макс, на десет минути път съм. Изпълни заповедта, качи се в джипа и ще ти разкажа всичко веднага щом се видим. Да не го правим по телефона.
— Добре.
Приключвам с обличането и се старая да изглеждам спокоен както винаги. Прекосявам залата, усмихвам се на инструкторката по йога, както правя вече цяла седмица, и поемам към изхода. Надниквам навън и виждам тъмния джип, паркиран до колата ми. Вече ми е ясно, че се е случило нещо ужасно, затова преглъщам мъчително и излизам на ослепителното обедно слънце. Шофьорът изскача навън и мълчаливо ми отваря задната врата. Пътуваме седем минути в пълна тишина, докато не паркираме на алеята до малка къща близнак с табела „Дава се под наем“ в предния двор. На една пресечка от океана. Щом двигателят угасва, двамата агенти изхвърчат навън и оглеждат района, като че ли може да ни дебнат снайперисти. Бучката в корема ми заприличва на топка за боулинг.
Влизаме, без да ни застрелят. Даяна ни очаква.
— Радвам се да те видя — казвам.
— Това е убежище — обяснява тя.
— А, добре. И защо се крием в убежище в такъв чудесен ден?
Мъж с прошарена коса влиза откъм кухнята и ми подава ръка.
— Макс, аз съм шериф Дан Рейнър. Отговарям за този район.
Ръкуваме се като стари приятели и той дори ми се усмихва, като че ли се каним да си спретнем дълъг обяд.
— За мен е удоволствие — казвам. — Какво става?
Четирима са — Рейнър, Даяна и двамата безименни агенти от ФБР. И за няколко секунди май не са сигурни как се действа в такъв случай. На чия територия сме?
Кой е включен? Кой трябва да остане и кой — да си тръгне? Вече съм наясно, че териториалните сблъсъци между агенциите може да бъдат много объркващи.
Рейнър взема думата:
— Макс, опасявам се, че имаме пробив. Казано направо — разкрит си. Пробив. Нямаме представа как се е случило.
Сядам и изтривам челото си.
— Кой какво знае? — питам.
— Не съм много наясно — отговаря Рейнър, — но в момента от Вашингтон насам летят хора. Би трябвало да пристигнат след около час. Изглежда, снощи ФБР са засекли някакъв разговор по телефона. Хора от семейство Ракър си говорели и агентите ги засекли.
— Знаят ли къде съм?
— Знаят. Знаят точно къде живееш.
— Много съжаляваме за това, Макс — казва Даяна, а аз измервам с гневен поглед нея и глупостта й, все едно ей сегичка ще я удуша.
— Божичко, това означава толкова много за мен — подмятам иронично. — Защо просто не млъкнеш?
— Съжалявам.
— Повтаряш се. Моля те, не го казвай пак, ясно? Нищо не означава. Напълно безполезно е.
Засегната е от остротата ми, но пет пари не давам. В момента ме е грижа само за собствената ми кожа. Четиримата ме гледат — виновни са за така наречения „пробив“ заедно с шефовете си и с цялото американско правителство.
— Искаш ли кафе? — пита смирено Даяна.
— Не, бих искал малко хероин — отговарям.
Намират отговора ми за смешен, но малко смях няма да ни навреди. Наливаме си кафе и една чиния със сладкиши обикаля масата. Чакаме. Колкото и да е невероятно, започвам да планирам какво да правя сега.
Рейнър ми обяснява, че ще приберат колата ми по тъмно. Чакат от Охайо да пристигне чернокож агент, който ще бъде мой дубльор през следващия ден. И дума не може да става да се върна да живея в апартамента си и известно време се разправяме как да вземем от там малкото ми вещи. Шерифите ще се погрижат за наема и ще изключат тока и останалите неща. Според Рейнър ще ми трябва друга кола, но аз отначало се дърпам.