— Разбира се, но е фалшива. Според нея сега съм Макс, а не Малкълм.
— Отслабнал си, Макс.
— Благодаря, ти също.
Мярвам краката й под масата. Къса пола. Готини обувки с висок ток. Облякла се е за случая.
— Кой от двамата предпочиташ?
— Е, май вече нямам избор, нали? Мисля, че си сладък, Макс. Харесва ми новото ти аз, целият комплект. Чия идея бяха марковите очила?
— На консултанта ми, който предложи голата глава и наболата брада.
— Колкото повече те гледам, толкова повече ми харесваш.
— Слава богу. Умирам от притеснение.
— Спокойно, скъпи. Чака ни дълга нощ.
Поръчваме питиета на келнера — мартини за мен, диетична кола за нея. Много са нещата, които не искам да обсъждам, например внезапното си излизане от затвора и Програмата за защита на свидетелите. Брат й, когото тя посещаваше, също е излязъл, но вече пак се е озовал зад решетките, така че не обсъждаме и него. Питам за децата й: дъщеря й е на двайсет и учи в колеж, синът й е на осемнайсет и не прави нищо.
Докато говоря, тя ме спира и отбелязва:
— Дори звучиш различно.
— Добре. Нова дикция, която упражнявам от месеци. Говоря по-бавно и по-гърлено. Естествено ли звучи?
— Да, струва ми се. Получава се.
Пита ме къде живея и аз й обяснявам, че още не съм си намерил жилище. Местя се, за да не ме следят федералните и други хора, спя в евтини мотели. Не съм беглец, но не съм и съвсем на чисто. Поднасят ни вечерята, но ние почти не забелязваме.
— Изглеждаш много по-млад — отбелязва тя. — Може би трябва да отида при пластичния ти хирург.
— Моля те, не променяй нищо.
Разказвам й за промените — предимно очите, носа и брадичката. Забавлявам я, като описвам срещите с екипа от хирурзи и усилията ни да създадем новото лице. Освен това съм отслабнал с десет килограма и тя смята, че трябва малко да понапълнея. Когато нервността отминава и се поуспокояваме, заговаряме като стари приятели. Келнерът пита дали храната ни харесва, понеже не сме я докоснали. Приказваме си за най-различни неща, но всъщност и двамата мислим за едно. Най-накрая предлагам:
— Хайде да се махаме от тук.
Едва изговарям думите, и тя посяга към чантата си. Плащам в брой за вечерята и излизаме на паркинга. Не ми се иска да отидем в апартамента й и Ванеса се съгласява. Обяснява, че е доста мъничък и гол. Вземаме си стая в хотел, който съм забелязал по-надолу по улицата, и поръчваме бутилка шампанско. Две хлапета в първата си брачна нощ не биха могли да вложат повече енергия от нас двамата. Толкова много неща имаме да правим, толкова много имаме да наваксваме.
29
Докато Ванеса е на работа, свършвам някои неща в Ричмънд. В един магазин давам седемдесет долара за евтин предплатен мобилен телефон със сто минути за разговор, в друг купувам същия телефон и абонаментен план за шейсет и осем долара. Ще дам единия телефон на Ванеса и ще задържа другия. В някаква дрогерия се зареждам с предплатени кредитни карти. Имам среща със собственика на магазин за камери, който се нарича „видеограф“, но иска твърде много пари. Ако ми провърви и получа от Кули съгласие за интервю, ще ми трябват двама човека — оператор и момче за всичко. Този тип ми заявява, че работи с пълен екип или изобщо не се хваща.
С Ванеса хапваме по един сандвич в деликатесен магазин, недалече от службата й. Вечерта отиваме в някакво бистро в „Керитаун“. Заниманията ни след вечеря са забележително и прелестно сходни с тези от предишната нощ и са в същата хотелска стая. Може да ни стане навик. Плановете ни за третата нощ обаче се провалят от обаждане на сина й. Минавал през града и имал нужда да отседне някъде. Тя допуска, че той ще има нужда и от пари.
Тъкмо приключваме с вечерята, когато мобилният в джоба ми започва да вибрира. На дисплея пише „Неизвестен“, но пък за този телефон всички обаждания са такива. Очаквам важни новини, затова се извинявам на Ванеса и ставам от масата. Във фоайето на ресторанта вдигам.
Смътно познат глас казва:
— Господин Рийд Болдуин, обажда се Нейтън Кули. Получих писмото ви.
Нареждам си да говоря бавно и гърлено.
— Да, господин Кули, благодаря за обаждането. — Разбира се, че е получил писмото ми, иначе откъде ще има телефонния ми номер?
— Кога искате да поговорим? — пита.
— По всяко време. В момента съм във Вашингтон, днес приключихме със снимките. Очаквам кратко затишие, така че в момента е идеално. А при вас?