На трийсет години е и най-забележителните събития в живота му са смъртта на брат му и затворническата му присъда. След като три часа го разпитвам, не успявам да изтръгна нищо интересно, ама нищичко. Заявява, че трябва да ходи на работа.
— Трябва да отидем на мястото, където е убит Джийн — казвам, докато Слейд изключва камерата и всички си отдъхват.
— До Блуфийлд е, на около час път от тук — отговаря той.
— Блуфийлд, Западна Вирджиния?
— Точно така.
— А ти защо беше там?
— Правехме доставка и купувачът се оказа информатор.
— Трябва да го видя, Нейтън, да го обиколим стъпка по стъпка, да уловим сцената, насилието, мига, мястото, където е бил прострелян и убит Джийн. Случило се е през нощта, нали?
— Да, много след полунощ.
Гуен потупва лицето му с кърпичка, отстранява грима.
— Наистина чудесно стоиш пред камерата — тихо казва тя и се усмихва.
— Кога можем да отидем? — питам.
— По всяко време — вдига рамене той. — Утре, ако искате.
Идеално. Решаваме да се срещнем в къщата му в девет и заедно да потеглим през планината към Западна Вирджиния, към далечната изоставена мина, където братята Кули попаднали в капан.
Денят ни с Нейтън мина добре. Двамата се разбирахме добре като автор на филми и актьор, а на моменти той и Гуен изглеждаха готови да си хвърлят дрехите и да се награбят. Късно следобед двамата с нея се запътваме към „Бомбай“ на главната улица в Радфорд, в съседство с кампуса на колежа, и сядаме до дъската за дартс. Твърде рано е за колежаните, на бара има само няколко хулиганчета, които се възползват от намалението в този час. Моля сервитьорката да съобщи на Нейтън Кули, че сме тук да пийнем по нещо, и след секунди той цъфва с огромна усмивка. Каним го да седне, той се възползва от поканата и започваме да се наливаме с бири. Гуен ближе чаша вино, докато ние с Нейтън пресушаваме по няколко халби. Колежаните нахълтват и мястото става по-шумно. Питам за специалитетите и виждам, че на черната дъска с тебешир пише сандвич със стриди. Поръчваме си два, Нейтън се отдалечава и се провиква нещо към готвача. Вечеряме и оставаме до късно. Не само сме единствените чернокожи в бара, но сме и единствените клиенти на повече от двайсет и две години. Нейтън се отбива при нас от време на време, но той е зает човек.
31
В девет часа следващата сутрин се връщаме в къщата на Нейтън и отново го заварваме да играе с кучето си в предния двор и да ни чака. Допускам, че ни посреща отвън, понеже не иска да влизаме вътре. Обяснявам, че малкото ми ауди страшно се нуждае от поправка, затова ще е по-добре да пътуваме с пикапа му. По един час в двете посоки ще ни осигури два часа насаме с Нейтън без никакво разсейване. Той свива рамене и се съгласява. Потегляме, а Слейд и Коуди ни следват с микробуса си. Аз съм на предната седалка, Гуен се е сгушила отзад. Днес е с джинси, понеже вчера Нейтън не откъсваше очи от краката й. Сега поведението й ще е малко по-резервирано, за да го държи в напрежение.
Пътуваме на запад към планините, а аз се възхищавам на вътрешността на пикапа и обяснявам, че рядко съм се возил в такова чудо. Седалките са кожени, има модерен джипиес и така нататък. Нейтън искрено се гордее с автомобила си и не спира да дърдори за него.
За да сменя темата, отново споменавам майка му и заявявам, че много ми се иска да се срещна с нея.
— Виж, Рийд — отговаря Нейтън, — опитай, щом настояваш, но на нея не й харесва какво правим. Снощи пак говорихме. Обясних й целия проект, колко е важен и колко много се нуждаеш от нея, но не постигнах нищо.
— Може ли поне да поговорим, да й се представя?
За малко да се обърна и да се усмихна на Гуен, понеже току-що сме разбрали, че Нейтън смята проекта за „важен“.
— Съмнявам се. Тя е корава жена, Рийд. Пие много, има ужасен характер. В момента не сме в добри отношения.
Понеже съм напорист разследващ журналист, решавам да задълбая в деликатни въпроси.
— Затова ли си изкарваш прехраната с бара? Понеже си се откъснал от семейния бизнес?
— Що за личен въпрос е това? — скастря ме Гуен от задната седалка.
Нейтън си поема дълбоко дъх и поглежда през страничния прозорец. Стисва волана с две ръце и казва: