Слизаме и аз нареждам на Слейд и на Коуди да извадят оборудването. Няма да използваме прожектори, искам само малка камера. Двамата се суетят наоколо и изваждат екипировката.
Нейтън се приближава до рекичката и се усмихва на бълбукащата вода.
— Колко често идваш тук? — питам го.
— Немного. Имахме няколко места за доставка край Блуфийлд, но това беше главното. Джийн продаваше стока тук десет години, но аз не. Истината е, че не участвах в бизнеса толкова активно, колкото му се искаше. Надушвах неприятностите. Опитах се да си намеря друга работа, нали разбирате. Исках да се измъкна. А Джийн искаше да ме набърка още повече.
— Къде бяхте паркирали?
Той се обръща и ми показва, а аз решавам да преместим пикапа му и микробуса на Слейд, за да са извън кадър. Опирайки се на мащабния си режисьорски опит, решавам да заснема екшън материал, в който Нейтън се приближава към мястото на действието пеша, а камерата го следва по петите. Репетираме няколко минути, после започваме да снимаме. Нейтън разказва.
— По-силно, Нейтън. Трябва да говориш по-силно — крещя аз.
Нейтън крачи към мястото на действието и говори:
— Пристигнахме тук към два часа след полунощ, двамата с Джийн. Бяхме с неговия пикап, аз карах. Спряхме точно тук и видяхме другата кола ей там, между дърветата, където би трябвало да бъде. — Продължава да се движи и да сочи. — Всичко изглеждаше нормално. Паркирахме наблизо и нашият човек, да го наречем Джо, излезе и ни поздрави. Отговорихме на поздрава и тръгнахме към каросерията. В една заключена кутия за инструменти имаше около четири и половина килограма метамфетамини, добра стока, повечето приготвена лично от Джийн, а под лист шперплат бяхме скрили малка хладилна чанта с още четири килограма и половина. Общо към девет килограма, а цената му на едро беше около двеста хиляди. Извадихме стоката и я пренесохме в багажника на Джо, но щом го затворихме, настана истински ад. Заобиколиха ни най-малко десетима агенти. Не знам откъде се взеха, но бяха бързи. Джо изчезна и повече не го видяхме. Ченгетата замъкнаха Джийн до пикапа. Той проклинаше Джо и ръсеше всякакви заплахи. Бях толкова уплашен, че едва дишах. Бяха ни спипали на местопрестъплението и аз знаех, че отивам право в затвора. Щракнаха ми белезниците, преровиха портфейла и джобовете ми и ме помъкнаха по пътеката. Докато се отдалечавах, погледнах през рамо и видях Джийн на земята, с ръце, извити зад гърба. Беше ядосан и не спираше да ругае. След секунди чух изстрелите и Джийн изкрещя, когато го улучиха.
— Стоп — провиквам се и обикалям известно време в кръг. — Да го повторим — казвам и се връщаме на старта.
На третия дубъл оставам доволен и се вкопчвам в следващата идея. Моля Нейтън да застане на мястото, където е лежал Джийн, когато го е видял за последен път. Слагаме там един сгъваем стол и Нейтън сяда. Когато камерата вече работи, го питам:
— А сега, Нейтън, каква беше първоначалната ти реакция, когато чу стрелбата?
— Не можах да повярвам. Събориха Джийн на земята и най-малко четирима агенти се надвесиха над него. Ръцете му бяха извити зад гърба, но без белезници. Не беше въоръжен. В пикапа имаше пушка и два деветмилиметрови пистолета, ама не ги бяхме извадили. Пет пари не давам какво твърдяха агентите после. Джийн не беше въоръжен.
— Но кога чу изстрелите?
— Заковах се на място и извиках нещо от сорта на: „Какво е това? Какво става?“. Извиках Джийн, но агентите ме изблъскаха напред по пътеката. Не виждах какво става отзад — бях твърде далече. Казах им: „Искам да видя брат си“, а те се изсмяха и продължиха да ме бутат в мрака. Най-накрая стигнахме до един микробус и ме натъпкаха вътре. Откараха ме в ареста в Блуфийлд, а аз непрекъснато питах: „Какво става с брат ми? Къде е Джийн? Какво сте направили с Джийн?“.
— Да прекъснем за минутка — казвам на Слейд. Поглеждам Нейтън. — Няма да е зле да покажеш изблик на чувства, Нейтън. Помисли за хората, които ще гледат филма. Какво искаш да почувстват, докато слушат тази зловеща история? Гняв? Горчивина? Печал? От теб зависи да предадеш тези чувства, така че нека опитаме отново, но този път по-емоционално. Можеш ли да го направиш?
— Ще опитам.
— Давай, Слейд. Нейтън, кога научи, че брат ти е мъртъв?
— На следващата сутрин в ареста дойде един полицай, за да подпиша някакви документи. Попитах го за Джийн и той отговори: „Брат ти е мъртъв. Опитал се да избяга и агентите го застреляли“. Просто ей така. Без никакво съчувствие, никаква загриженост, нищичко. — Нейтън млъква и преглъща мъчително. Устните му потреперват, очите му се навлажняват. Зад камерата му правя знак с вирнати палци. Той продължава: — Не знаех какво да кажа. Бях шокиран. Джийн не се е опитвал да избяга. Джийн беше убит. — Изтрива сълза с опакото на ръката си. — Съжалявам — прошепва тихо и наистина страда. Не се преструва, емоцията е неподправена.