— Стоп — провиквам се и правим почивка.
Гуен се спуска с кърпичка и четка.
— Прекрасно, прекрасно — казва тя.
Нейтън става и се отправя към рекичката, потънал в мисли. Казвам на Слейд да пусне камерата отново.
Прекарваме на мястото три часа, снимаме и преснимаме сцените, които създавам в движение, и към един следобед вече сме гладни и изморени. Намираме си заведение за бързо хранене до Блуфийлд и се тъпчем с бургери и пържени картофки. На връщане към Радфорд и тримата мълчим, докато не казвам на Гуен да се обади на Тад Карлслоф, един от партньорите ми в Маями. Името на Карлслоф е споменала и секретарката на КРУ, когато Нейтън е набрал номера на офиса ни два дни по-рано.
Гуен се преструва, че води истински разговор.
— Здравей, Тад, Гуен се обажда. Страхотно. А ти? Връщаме се в Радфорд с Нейтън. Сутринта снимахме на мястото, където е убит брат му — много силен материал. Нейтън е страхотен разказвач. Не му трябва сценарий, удава му се естествено.
Крадешком поглеждам към Нейтън зад волана — той не може да овладее една тъничка самодоволна усмивка.
Гуен продължава монолога си:
— Майка му ли? — Пауза. — Още не се е съгласила. Нейтън казва, че не искала да участва във филма и не одобрявала. Рийд иска да опита отново утре. — Пауза. — Смята да отиде в родния им град да снима гроба, да поговори със стари приятели, може би с някои от хората, с които е работил, такива неща, знаеш… — Пауза, докато тя уж слуша съсредоточено. — Да, тук всичко е наред. Рийд е много доволен от първите два дни, а с Нейтън се работи просто чудесно. Много силен материал. Рийд иска да ти предам, че ще ти звънне днес следобед. Чао.
Пътуваме мълчаливо известно време, докато Нейтън асимилира похвалите. Накрая той се обажда:
— Значи утре ще ходим в Уилоу Гап?
— Да, но не е нужно да идваш, ако не искаш — отговарям. — Сигурно след два дни вече ти е дошло до гуша.
— Значи приключихте с мен, така ли? — тъжно пита той.
— О, не. След утрешния ден ще се върна в Маями и няколко дни ще гледам материала. Ще започнем да монтираме, ще се опитаме да поизгладим нещата. А после, след няколко седмици, когато можеш да поработиш с нас, ще се върнем и ще снимаме още.
— Каза ли на Нейтън за идеята на Тад? — пита Гуен от задната седалка.
— Не, още не.
— Според мен е блестяща — казва тя.
— Каква е? — пита Нейтън.
— Тад е най-добрият монтажист в компанията и с него си сътрудничим за всичко. Понеже във филма участват три-четири отделни семейства и става дума за различни убийства, той предложи да ви съберем на едно място по едно и също време и просто да оставим камерите да работят. Ще ви настаним в едно помещение, на много удобно място, и ще оставим разговорът да потръгне. Без сценарий, без режисура, само фактите в цялата им жестокост. Както ти казах, ние сме проучили пет-шест случая и всички удивително си приличат. Ще изберем най-добрите три-четири…
— Твоят определено е най-интересният — вметва Гуен.
— И ще оставим вас, жертвите, да сравните историите си. Тад смята, че това ще е адски въздействащо.
— Има право — припява Гуен. — Много бих искала да го видя.
— Склонен съм да се съглася — казвам.
— Къде ще се срещнем? — пита Нейтън, на практика вече съгласен.
— Още не сме се уточнили чак дотам, но вероятно в Маями.
— Ходил ли си в Саут Бийч, Нейтън? — пита Гуен.
— Не.
— О, човече! Трийсетгодишен, ерген, няма да ти се тръгва от там. Купонът е нонстоп, а момичетата са… Ти как би ги описал, Рийд?
— Не съм обърнал внимание — отговарям по сценарий.
— Добре. Да кажем просто, че са красиви и секси.
— Не отиваме на купон — скастрям асистентката си. — Можем да го направим и във Вашингтон, където сигурно ще е по-удобно за семействата.
Нейтън не казва нищо, но знам, че мислено гласува за Саут Бийч.
С Ванеса прекарваме следобеда в хотелска стая в Пуласки, Вирджиния, на половин час път от Радфорд. Преглеждаме бележките ми от Форт Карсън и се опитваме да открием какво е предизвикало подозренията на Нейтън. Доста смразяващо беше, че той изрече името на Малкълм Банистър. Сега трябва да разберем защо. Малкълм се щипеше за носа, когато размишляваше. Потупваше върховете на пръстите на двете си ръце, докато слушаше. Леко накланяше глава надясно, когато беше развеселен. Прибираше брадичката си към шията, когато беше скептичен. Забучваше десния си показалец в дясното слепоочие, когато разговорът го отегчаваше.