— На десетина минути по този път, но няма да ходим там, ясно?
Неохотно се съгласявам и се отдръпвам, за да говоря отново по телефона.
След като два часа се въртим в и около Уилоу Гап, решаваме, че сме видели достатъчно. Давам да се разбере, че не съм много доволен от заснетия материал, и ставам раздразнителен. Гуен прошепва на Нейтън:
— Ще му мине.
— Къде е лабораторията за метамфетамини на Джийн? — питам.
— Няма я — отговаря той. — Изгоря малко след смъртта му.
— Направо страхотно — промърморвам.
Накрая натоварваме всичко и си тръгваме. За втори пореден ден обядваме бургери и картофки близо до изхода за магистралата. Когато отново сме на път, провеждам поредния измислен разговор и пъхвам телефона в джоба си. Обръщам се към Гуен, очевидно със страхотни новини.
— Добре, ето как стоят нещата. Тад е в непрекъснати разговори със семейство Алварес в Тексас и със семейство Маршак в Калифорния. Споменах ти тези два случая, ако си спомняш, Нейтън. Момчето на Алварес е простреляно четиринайсет пъти. Синът на Маршак спял в стаята си в общежитието, когато агентите нахлули и го застреляли още преди да се е събудил. Помниш ли?
Нейтън кимва и шофира.
— Някакъв братовчед на семейство Алварес знаел сносен английски и е склонен да говори. Господин Маршак съди Агенцията и адвокатите са го предупредили да си мълчи, обаче той е адски ядосан и иска публичност. И двамата могат да бъдат в Маями през уикенда, на наши разноски, разбира се. И двамата обаче работят, затова трябва да снимаме в събота. Имам два въпроса към теб, Нейтън: първо, искаш ли да го направиш? И второ, можеш ли толкова скоро?
— Каза ли му за досиетата на Агенцията? — пита Гуен, преди той да отговори.
— Още не. Научих едва днес сутринта.
— За какво става дума? — пита Нейтън.
— Нали ти споменах, че адвокатите ни са подали нужните документи, за да получат копия от досиетата по няколко случая, включително този на Джийн. Вчера федерален съдия от Вашингтон отсъдил в наша полза… донякъде. Можем да видим досиетата, но не можем да ги притежаваме. Така че вашингтонският клон ще ги изпрати до клона си в Маями и ще имаме достъп до материалите.
— Кога? — пита Гуен.
— Най-рано в понеделник.
— Искаш ли да видиш досието на Джийн, Нейтън? — пита Гуен предпазливо, закрилнически.
Той не бърза да отговори, затова се намесвам аз:
— Няма да ни покажат всичко, но ще има много снимки — улики от местопрестъплението, показанията на всички агенти, вероятно показания от информатора, който ви е устроил капана. Ще има балистични доклади, доклад от аутопсията, снимки на тези неща. Много интересно.
Нейтън стисва зъби и казва:
— Искам да го видя.
— Значи, ще дойдеш? — питам.
— Какво имам за губене? — пита той и въпросът му предизвиква сериозен размисъл през следващите няколко минути.
Най-накрая отговарям:
— За губене ли? Ако все още продаваш стока, Агенцията ще те погне с цялата си отмъстителност. Вече сме го обсъждали.
— Не търгувам, казах ви.
— Тогава нямаш нищо за губене. Правиш го за Джийн и за всички жертви на правителството. Правиш го в името на справедливостта.
— Освен това Саут Бийч страшно ще ти хареса — добавя Гуен.
Приключвам уговорката с думите:
— Можем да тръгнем утре сутрин от Роуаноук, да летим директно до Маями, да направим снимките в събота, да се позабавляваме в неделя, да видим досиетата в понеделник сутринта и вечерта ще си обратно у дома.
— Мислех, че джетът на Ники е във Ванкувър — обажда се Гуен.
— Така е, но ще бъде тук утре следобед — казвам.
— Джет ли имате? — пита Нейтън и ме поглежда искрено смаян.
С Гуен се забавляваме.
— Не е мой, но компанията ни е наела един — отговарям през смях. — Пътуваме страшно много и понякога само така успяваме да си свършим работата.
— Аз не мога да тръгна утре — казва Гуен и преглежда графика си на своя айфон. — Ще бъда във Вашингтон, обаче ще летя на юг в събота. Няма да пропусна трите семейства в една стая по едно и също време. Ще бъде невероятно.
— Ами барът ти? — питам Нейтън.
— Аз съм собственикът — самодоволно пояснява той. — И имам много добър управител. Освен това ми се иска да изляза извън града за няколко дни. Работя по десет-дванайсет часа шест дни в седмицата.