— Малък калибър, а?
— Вероятно — кимна Ейб. — Прилича на двайсет и две или двайсет и пет.
— Още веднъж — каза Харди.
— Направи ми впечатление. И не е застрелян тук. Хвърлили са го там. — Ейб кимна към контейнера. — Символично, нали?
Харди се огледа още веднъж и попита:
— Пи ли вече кафе?
В алеята зави черен крайслер „Лебарон“ и спря. Униформеният шофьор слезе и заобиколи колата отпред. Ейб го изчака, без да сваля очи от него.
— Кой е това? — попита Харди.
Анджело седеше на задната седалка и държеше ръката на Дорийн Биаджи. Беше останала в една от стаите на горния етаж на къщата му от неделя и се хранеше със семейството му. Сега бе скрила насиненото си око със слънчеви очила, но подутината на бузата ѝ се виждаше. Тортони стисна ръката ѝ.
— Va bene?
Дорийн кимна. Матео дойде, отвори вратата и ѝ помогна да излезе. Тортони слезе от другата страна и погледна към ограденото с жълта лента място. Извади тънка пура от вътрешния си джоб, завъртя я между пръстите си и вдъхна стимулиращата миризма на боклук и гнили водорасли. Запали пурата и се зачерви от удоволствието, с което го даряваше тази сутрин. Лицето му обаче остана безизразно. Предполагаше се, че трябва да скърби.
Кимна на Матео, той улови Дорийн за лакътя и я поведе напред. Тримата застанаха пред колата.
Появиха се двама мъже, полицаи. Чернокожият като че ли беше шеф. Тортони го бе виждал и друг път. Повечето чернокожи му се струваха еднакви, но този — с белега на устните, гърбавия нос, сините очи… определено беше по-различен. Другият му бе непознат.
Черният приближи с ръце в джобовете.
— Анджело — заговори той, — как си?
Тортони видя как Матео присвива устни. Синът му държеше хората да наричат баща му „господин Тортони“ или „дон Анджело“. Вдигна ръка, сякаш за да даде команда на добре дресирано куче и Матео се отказа.
— Не съм много добре — отговори Анджело едва чуто, вдигна пурата до устните си и дръпна. — Не съм добре, ако това, което чух, е вярно.
— Ако имаш предвид Джони…
Анджело погледна демонстративно над рамото на полицая, после наведе глава, разпери ръце.
— Знаем ли кой го е направил? — попита почти шепнешком. Дорийн го улови за лакътя, за да го подкрепи в скръбта му. Той вдигна очи и добави: — Джони ми беше като син.
— Още не знаем нищо, Анджело. Всъщност, мина ми през ум, че скоро ще трябва да поговорим.
— Той е тук сега — намеси се Дорийн. — Говорете с него сега.
Добре, помисли си Анджело, вече ме пази. Потупа я по ръката и каза на италиански:
— Не обръщай внимание на този шут.
— Какво ѝ каза? — попита полицаят.
Анджело се усмихна в скръбта си.
— Че си гледаш работата. — Отново я потупа по ръката. — И тя е разстроена. С Джони бяха много близки. Нямате ли някакви версии?
— Имам версии. Не се е самоубил. Не го е блъснал камион. Такива версии. — Ченгето, името му беше Глицки, се засмя. — Струва ми се обаче, че някой му е видял сметката по вашия начин. — Опря показалец в слепоочието си и вдигна палец нагоре.
Тортони, олицетворение на търпението, поклати глава.
— Аз съм бизнесмен, полицай. Но бизнесът ми не е насилието.
— Твоят човек, Джони, е бил въоръжен.
Тортони вдигна ръце, като всеопрощаващ баща.
— Познаваше ли Джони? Беше като дете. Въобразяваше си, че по този начин ме пази. — Усмихна се. — Можеше ли да навреди някак? Ако не възразяваш, можем ли да го видим?
Тръгнаха по алеята. Тортони клекна на коляно пред трупа и се прекръсти. Остана така трийсет секунди. Добре, чиста работа. Наведе се и целуна Джони по неизцапаната буза.
Когато се изправи, Дорийн бе опряла чело на рамото на Матео. Анджело нямаше нищо против, че не ѝ стигат силите да погледне, но все пак беше важно да ѝ покаже на какво е способен.
Е, стига толкова. С леко кимване нареди на сина си да я отведе в колата. Проследи ги с поглед, докато се отдалечаваха и дръпна от пурата. Que bello giornio!
— А ти имаш ли някаква версия, Анджело?
Слънцето се бе издигнало над по-ниските постройки, така че трябваше да примижи, за да види лицето на Глицки. Сви рамене, пак разпери ръце — Джони беше млад, може би малко буен. Иначе обаче беше добро момче.
— Може би имаш представа кои са били враговете му, особено напоследък? Да е влязъл в конфликт с някого, докато те е пазел?
— Не сме имали никакви неприятности. Просто не мога да разбера…
— А нещо лично? Пари? Жени?
Тортони поклати глава.
— Имате ли някакви взаимоотношения с Хектор Медина?