— Кой е Хектор Медина? Не съм чувал това име.
Глицки сви рамене.
— Познаваше Джони, това е всичко. Питах се доколко добре.
— Мислиш, че този… Хектор Медина го е направил?
Бялото ченге, което досега мълчеше, изведнъж се обади:
— Аз знам кой не го е направил.
— Кой? — попита Глицки и го погледна.
— Луис Бейкър.
Тортони изгледа единия, после другия. Трябваше да провери кои са тези двамата… Хектор Медина и Луис Бейкър.
— Работата е в това — продължи Глицки, — че онзи ден говорих с Джони и той спомена, че имало някакви проблеми. Между теб и него.
Тортони не видя смисъл да отговаря.
— Тези проблеми… както изглежда са били свързани с Ръсти Ингреъм. Доколкото разбрах, не бил редовен платец. Медина също е имал проблеми с Ингреъм. Нещо като съвпадение, не мислиш ли?
Тортони кимна.
— На твое място бих проверил тези неща. Джони обаче ми каза, че Ръсти бил мъртъв.
Двете ченгета се спогледаха. Белият се обади пак:
— Джони е казал това? Видял ли го е? Мъртъв, имам предвид.
Тортони отбеляза, че когато Джони му е съобщавал за някого, че е умрял, обикновено това се е оказвало истина.
— А вие не сте ли го виждали?
— Формално погледнато — обясни Глицки, — Ингреъм не е мъртъв, а само изчезнал. Много пари ли ти дължи?
— Дължи ми известна сума. В бизнеса винаги има риск.
— А чу ли, че миналата седмица са му паднали някъде към трийсет хиляди долара?
Тортони отбеляза мислено, че трябва да изпрати някой да претърси апартамента на Джони, апартамента на майка му, да намине при приятелите му. Кучият му син. Гласно обаче само каза:
— Добре за него.
— Нямаше да разбереш за това, така ли? — попита бялото ченге.
Тортони погледна надолу по алеята. Матео бе качил Дорийн в колата и чакаше, облегнат на предния капак, със скръстени ръце. Направи крачка натам.
— За тези неща се грижи счетоводителят ми. Ако искате да разберете нещо, уговорете си среща. Държа сметка за всеки цент. — Спря и посочи трупа върху носилката на земята. — Разговарям с вас толкова дълго, защото искам да ви помогна да разберете кой кучи син е пречукал моето момче. Ако ви трябва помощ, защото времето си тече, обадете ми се. Имам връзки, може и да помогна с нещо. Хората ме уважават. Говорихте ли вече с този тип… Медина?
Глицки кимна.
— Работи в „Дрейк“. Ще намина натам днес следобед.
— Ако откриете нещо и ми се обадите, за да ме уведомите, ще го смятам за лична услуга.
Тортони се зачуди дали би било пресилено, ако отиде още веднъж до трупа и реши, че ще е. Изправи се, сякаш за да надмогне мъката. Кимна на двамата полицаи и тръгна към колата.
Харди се замисли за разликата между професионалното отношение на Ейб Глицки и неговото собствено — защо Ейб бе тръгнал отново да говори с Хектор Медина, а той ядеше сладолед в „Джелато“ и чакаше да дойде Къртни Морън.
За Глицки бе извършено поредното убийство, може би при това в неговия район, и убиецът се разхождаше на свобода. Работата му, както я разбираше той, беше да тръгне по следите, които тръгват оттам, и да стигне до този убиец. Ако се окажеше свързан със смъртта на Максин — много хубаво. Фактът, че убийството не бе дело на Луис Бейкър, сякаш изобщо не интересуваше Ейб. Някой, в края на краищата, бе застрелял Джони Лагуардия и той трябваше да го открие. Харди на свой ред трябваше да помни, че Луис Бейкър е арестуван не само заради Максин, но и заради трупа в Холи Парк. На Ейб сякаш му бе все едно.
Колкото повече мислеше, толкова по-вероятно му се струваше да е вярна хипотезата, която бе изложил пред Моузес предишната вечер. Самият той бе въвлечен във всичко това единствено, защото Ръсти бе дошъл при него. Толкова. А защо го бе направил?
Беше го направил — и се бе постарал всичко да изглежда колкото е възможно по-убедително — защото му бе необходимо човек като него, Дизмъс Харди, с безупречна репутация и без свои собствени сметки за уреждане, да проповядва идеята за смъртта, а не за изчезването на Ръсти Ингреъм.
Защото мафията не си правеше труда да издирва мъртъвци.
А накисването на Луис Бейкър? Никакъв проблем. И без това този тип си заслужава доживотната присъда, тогава какво толкова? Пускат го след някакви си девет години… това ако не е подигравка със съдебната система, здраве му кажи. Пада му се, след всички престъпления, които е извършил, без да си получи заслуженото. Не е ли все едно, че влиза за нещо, което не е негово дело?
С помощта на Харди.
Обобщението — обадил се е в „Сан Куентин“, за да се увери, че Бейкър излиза. Три дни след това, след като е съставил плана, зарязва колата някъде и обявява, че е открадната. Един месец се примирява с неудобството да се вози с обществения транспорт, но това се налага, за да не буди съмнение. След това се обажда на бившия колега Харди и му казва, че Бейкър е на свобода и се кани да си разчисти сметките и с двамата. Прави всичко възможно, за да го изплаши и за по-убедително си поръчва пистолет — както постъпват хората, които се страхуват за живота си.