След това взема Бейкър от автобусната спирка и тук допуска единствената си грешка — отива със своята кола. Рискува да го хванат в лъжа, особено ако някой реши да разпита Бейкър за това. Искал е Бейкър да остави физическо доказателство, че е бил на баржата и няколко отпечатъка върху стъклена чаша са предостатъчни за полицията, която и без това е склонна да вярва, че бившият затворник е виновен, защото и Харди го твърди.
После?
Застрелва Максин, пуска си малко кръв, за да остави следата по палубата до борда на баржата, хвърля оръжието във водата, превързва раната, качва се на колата и изчезва. Къде?
Хората започват да вярват, че е мъртъв. Разполага с много пари, в брой. В Сан Франциско е загубен. Мафиотите никога няма да престанат да го цедят. Старите му приятели са го отписали. Трябва да замине някъде и да започне отначало…
— Един замислен мъж.
Къртни, облечена в прилепнала ластична рокля в черно и топло розово, беше близо двуметрова впечатляваща жена. Беше казала на Харди, че ще изтича, за да се срещне с него и явно го бе имала предвид буквално, защото лицето ѝ беше зачервено и лъскаво от слоя пот, подчертан от розовата лента на челото. Късо подстриганата ѝ коса на дневната светлина изглеждаше почти бяла.
Дръпна стола срещу него, до прозореца и седна.
— Вече си поръчал — отбеляза тя.
Харди погледна празната купичка.
— Ще изям още един, с теб. Какво искаш?
Отиде до бара и поръча два шоколадови. Когато се върна, тя каза:
— Бях ти много ядосана.
— Не беше длъжна да идваш.
— Трябваше да дойда. Не ми каза, че си ченге.
Харди лапна лъжица сладолед.
— Не съм.
Тя още дишаше тежко от тичането. След малко го погледна и поклати глава:
— Дойдох, за да те помоля да не казвате на Уорън. Рей ми обясни, че…
Харди вдигна ръка.
— Да оставим Рей. Рей не е от значение.
— Ако Уорън разбере, ще бъде от значение.
— Бях останал с впечатлението, че връзката ви с Уорън е свободна.
— Да кажем, че не си искаме разрешение. От време на време единият или другият допуска, че партньорът му изневерява и е по-добре да го допускаш, защото е по-вероятно да е истина. Друго е обаче, когато го видиш с очите си, особено ако е с най-добрия ти приятел.
— И особено ако с въпросния партньор работите заедно.
— Да, особено тогава. — Тя остави лъжичката. — Виж какво, не се оправдавам. С Рей направихме онова и няма връщане назад. Може би му помогнах малко да се почувства по-добре. Съжалявам, че точно същата нощ са убили Максин, но не забравяй, че тогава не знаехме това.
— Значи всъщност Рей не е твой постоянен любовник.
Леката ѝ усмивка се превърна в смях.
— Защо? Да не би да те интересува? Реших, че си само ченге и си гледаш работата… онази вечер и сега.
Харди сви рамене.
— Казах ти, изобщо не съм ченге. Бях преди време. Сега, когато с Максин и Ръсти Ингреъм стана това…
— Кое?
Харди лапна лъжичка сладолед. Даде си сметка, че ще прозвучи мелодраматично, но това беше истината.
— Умряха. Убиха ги. Мисълта, че аз може да съм следващият, никак не ме радва. Ако съм прав за някои неща, излиза, че не съм в безопасност…
— Защо?
Разказа ѝ какво се беше случило миналата седмица, но се стремеше да не излиза от обсега на фактите.
Тя сложи ръка върху неговата и попита:
— Смяташ ли, че и ние сме в опасност, след като ги познавахме?
— Не знам. Струва ми се все пак, че примката се е насочила в друга посока. Ръсти е дължал на мафията много пари.
— Добре, защо ти? Ти нямаш нищо общо с онези хора, нали?
— Това е големият въпрос. Забърках се в това още в деня, в който всичко започна. Аз съм част от тази игра. — Тя чакаше и Харди реши да открехне вратата съвсем малко. — Ами… ако приемем, че Ръсти е още жив, ако той е убил Максин и е накиснал Луис за това, смяташ ли, че ще ме остави да се разхождам невредим? Аз съм единственият, който би могъл да подреди цялата мозайка, а това означава, че аз съм единствената заплаха за него. Може да си дава сметка за това или още да не го е осъзнал, но така или иначе един хубав ден ще разбере, а аз предпочитам да не съм около него, когато това стане.
— Но Ръсти е мъртъв. Ти каза, че…