Иначе защо бе тук?
Отново трагичната заблуда на Ейб. Нима смяташе, че е дошъл, за да възстанови порядъка във вселената? Това го караше да се смее. Ръсти Ингреъм обаче бе тук и той щеше да го срита доста зле. И обвиненията срещу Бейкър щяха да паднат — поне тези, които бе предизвикал сам.
Това бе мисията му. За подобно нещо Франи би могла да му вдигне скандал. Би могла дори понякога да го мрази, че е такъв. Тя обаче несъмнено щеше да е наясно откъде идва той. По това, както бе казала, си приличаха с Еди.
За Джейн тази идея би била абсолютно непонятна.
Момент, Диз, честно ли е това? Джейн би го разбрала на теоретично ниво. Би признала, че светът може да бъде по-добър, ако всеки прави каквото трябва. Разбира се. Само че накъдето и да погледнеш, има проблеми и човек трябва да реши кои от тях са неговите. Решението трябва да се основава на някакъв анализ на ползата и цената. Възрастните разбират това. Не можеш цял живот да водиш кръстоносни походи. Ако го правиш, значи си професионален деец на добри дела, а от тях, както всички знаят, няма голяма полза, нали?
Но той нямаше намерение да води кръстоносни походи цял живот. Просто искаше да поправи тази несправедливост. Бяха го въвлекли, без той да го желае — сега това бе неговият проблем.
Сякаш чуваше отговора на Джейн: Защо да поемаш риска? Какво значение би имало, дори и да не направиш нищо? Добре, Луис Бейкър ще влезе в затвора… и какво от това? Той го заслужава. Не влезе ли в къщата ми? Не се ли опитваше да те убие? И ако Ръсти Ингреъм е заминал, какво ти влиза в работата? На кого му пука? Заминал е, край.
Но, Джейн… той уби Максин Уиър.
Съжалявам. Значи е проблем на полицията. Не твой. Остави го…
Стигна до стадиона — празен и заключен — и погледна часовника си. Първото състезание щеше да започне след два часа. Поклати глава — лошо бе преценил времето — и тръгна назад към града.
Седна под един навес, навън, в заведение, покрай което бе минал на идване. Бирата беше топла и не можеше да се преглътне дори с лимон. Прочете един „Лос Анджелис Таймс“ отпреди два дни до последната буква.
Все още имаше надежда. Беше тук. Щеше да открие Ръсти Ингреъм. Щеше да се върне у дома и да обясни на Джейн. Щеше да каже на Франи, че я обича, да я попита какво смята да прави в тази връзка.
Но всичко това се бе случило преди да стигне до стадиона. Сега, когато следобедът бе отминал, той подритваше падналите палмови листа и се опитваше да си припомни защо бе решил, че ще успее да открие един-единствен човек на място като това.
Стадионът не беше гигантски, но все пак според Харди побираше около хиляда и петстотин души. Мястото определено беше предназначено за забавление и беше чудно, че никой от познатите му още не се е сетил да организира увеселително пътешествие с посещение на хай алай. Навсякъде се лееха бира и текила. Пред вратите имаше скари — разрязани по дължина метални варели, в които горяха дървени въглища, покрити с какво ли не, от метални закачалки за дрехи, до гофрирана ламарина. Бяха отрупани със скариди, риба, някакви тайнствени меса, лук, подправки. Слагаш в хлебчето и какво ти пука? Беше фантастично, невероятно — всевъзможни аромати, дим, викове… Харди се смеси с тълпата, купи си сандвич със скариди, потъна в шумотевицата.
Стадионът беше препълнен. Първото разочарование — и то голямо — беше липсата на гишета за залагане. Наруга сам себе си, че е дошъл неподготвен. Просто бе решил, че…
Е, сега беше късно. Във всеки сектор на стадиона имаше по двама бегачи или букмейкъри, или както там ги наричаха, единият с червена, а другият със зелена шапка, които непрекъснато тичаха нагоре и надолу по трибуните и сменяха съотношенията на залозите, подхвърляха нещо като топки на желаещите да залагат, те мушкаха в тях парите си през специален процеп и вадеха отвътре купон с текущото съотношение.
Идеята на Харди беше да причака Ръсти край гишетата за залагане, но, разбира се, това бе невъзможно. Огледа стадиона. Навсякъде по трибуните подскачаха и криволичеха напред-назад зелените и червените шапки. Да се движиш дори само след една от тях би било истинско изпитание.
Харди изгледа една-две игри, с надеждата, противно на всякаква логика, късметът да компенсира липсата на разсъдък и Ръсти да се появи ненадейно от тълпата, може би да се сблъска с него.
Установи, че играта му допада. Мъжка работа. Без правила или някакви условности. Двамата играчи, които хвърляха топката със специалните си ръкавици, напомняха гладиатори, сражаващи се на живот и смърт.