Харди отпи глътка бренди.
— Искаш ли да се върна при теб?
— Не мисля, че… Не знам какво да правя с теб точно сега. Знам само, че искам да внимаваш.
— Винаги внимавам. Пускам завесите, ходя с шапка, не пия водата и така нататък.
— Знаеш ли какво искаш да правиш, когато се върнеш?
Имаше чувството, че е пред него. Поклати глава.
— Не. В момента се опитвам да отгатна какво безумие ме накара да дойда тук, за да търся Ръсти Ингреъм. Ако е жив, ако е в Акапулко.
— Може би Ейб ще успее да се свърже с местната полиция, за да ти помогнат.
— Кой ще се занимава с цивилен, който търси смятан за мъртъв човек, без да има никакви доказателства? Ейб със сигурност няма.
— Не знам. Когато се обади… — Пауза. — Той ти е приятел, Диз. Стори ми се наистина разтревожен. Искаше да знае къде си отишъл, защо не си му се обадил и така нататък.
— И да му бях казал, това не е едно от нещата, които би разбрал. В противен случай не биха му давали заплатата.
— Добре… освен това ми каза да ти кажа да се прибираш. Делото е приключено.
От върха на една палма изкряска папагал. Стомахът на Харди се сви.
— Намерили са трупа на Ръсти?
— Не, не това. Чакай малко, накара ме да запиша точно какво да ти кажа.
Пурата изгасна. От басейна долиташе плискането на вълничките, които правеше плуващият. Харди усети, че се облива в пот, ръката, стиснала слушалката, бе побеляла.
— Ало? Чуваш ли ме? — обади се Франи след миг.
Разказа му, че Глицки разпитал някой си Хектор Медина, както възнамерявал. На следващия ден, когато Харди заминал за Мексико, Медина се хвърлил, както се предполагало, от покрива на „Сър Франсис Дрейк“ и паднал върху един от съседните покриви долу. У него намерили между две и три хиляди долара в брой.
— Според Ейб, той е убил онзи… Джони Лагуардия. От това следвало, че той е платил на Джони, за да убие Ръсти Ингреъм.
— А жената, която е била с него?
— Смята, че е станало случайно, защото е била там. Такова е мнението му. Хектор Медина си дал сметка, че ще го хванат и предпочел да се самоубие.
— Оставил ли е писмо? Нали е имал дъщеря?
— Не знам. Май няма писмо, иначе Ейб щеше да ми каже, предполагам. Нали информацията е за теб?
— Значи Ейб е сигурен, че е станало така?
— Каза, че всичко съвпада.
Плискане на вода, крясък на папагал, жужене на телефонна линия.
— Диз?
— Сега той е в Лос Анджелис, защото иска да се мести там. Питам се дали не му се иска преди да замине всичките му дела тук да са приключени успешно?
— Ти не смяташ ли, че е прав?
— Не. Не смятам.
— Според Ейб, твоята версия, че Ръсти е мъртъв, е добра.
— Знам. Така изглежда.
— Но сега вече не вярваш, че това е истината?
— Преди четири дни и преди да измина две хиляди и петстотин километра не бях много убеден, че е така. Сега, след като съм тук, бих могъл да отделя още ден-два, но трябва да ти кажа, след днешния ден, че дори и да е жив, няма да е никак лесно да го открия.
— А какво ще правиш, ако го откриеш?
— Не знам. Зависи. Ще си направим парти, ще се напием, ще го завържа и ще го откарам в Сан Франциско. Мога да се обърна и към тукашната полиция с молба да го екстрадират.
— А ще направиш ли усилие да си спомниш, че може да е опасен?
— Да, разбира се. Вече ми мина през ума.
— Говоря сериозно, Диз.
— И аз, Франи. Какво повече искаш да ти кажа?
Тя замълча за секунда.
— Искам да ми кажеш, че се прибираш и че ще те видя отново.
— Добре, казвам ти го.
Още секунда.
— Наистина ли?
— С Божията помощ и ако хората не попречат…
24
Отвори очи. Тъмнина. Там, където беше прозорецът, където трябваше да се появи светлина, нямаше нищо. Постепенно, докато се взираше, тъмнината придоби няколко различни оттенъка на черното и сивото — силуетът на бюрото, един плакат, прозореца, стола. По мастиленото небе блестяха звезди.
Ръсти Ингреъм седна на коравото легло. Момичето до него спеше. Дългата му коса беше разпиляна върху възглавницата. Той потупа матрака със здравата си ръка, сякаш го укоряваше, че е толкова безсърдечен. Стана и отиде в банята пипнешком, защото все още не познаваше обстановката. Затвори вратата, запали лампата и видя как хлебарките се разбягаха.
Отвън не се чуваха никакви звуци — дори не и птиците, които предизвестяваха настъпването на зората. Значи беше много рано или може би много късно? Колко време бе спал?
Изведнъж угаси лампата, замря и се ослуша внимателно. Винаги се ослушваше, държеше очите си отворени. Ставаше му навик.