— Много при това.
Потеглиха към изхода на паркинга, през дупките.
— А какво е станало с ръката ти? — попита Харди.
След като бе намерил колата, Харди бе имал достатъчно време, за да обмисли плана си. Макар и да беше достатъчно рано, за да може да отиде до „Ел Сол“ и да се върне с револвера, реши, че няма да има смисъл. Нямаше намерение да отвлича Ръсти. Пътят до Сан Франциско беше дълъг и трябваше да се върнат с колата — нямаше начин да се качи на самолет с оръжието.
Нямаше начин и да се обърне към местната полиция. Ръсти не бе обвинен в нищо — нито тук, нито в Щатите. Дори и да беше, Харди не бе представител на закона. Единственият начин, даде си сметка, бе да ангажира Ейб и нещата да минат по официалния път.
Преди да му се обади обаче, искаше да се увери, че Ръсти няма да прегърне идеята и да реши да се върне у дома, за да реши проблема. Не биваше да вика Ейб, само за да чуе, че Ингреъм е съгласен да се върне доброволно. За да се измъкне впоследствие. Трябваше да се увери, че отрича — едва тогава щеше да има нужда от Ейб.
Щеше да намали риска да се издаде с театъра, който смяташе да изиграе. Смяташе, че ще успее да изкара ден-два с Ръсти, докато Ейб успее да дойде, и след това да го пипнат.
Усмивката на Ръсти беше чаровна.
— Не мога да се оплача от скучен живот — отвърна той. — Това с ръката ми стана на третия ден след като пристигнах. Излязох за риба с една лодка. Беше горещо и се потях като прасе. Скочих във водата, за да се поразхладя и като се качвах обратно, един ми подаде канджа, за да ме изтегли, но се подхлъзнах и проклетата кука проби ръката ми.
— Цялата? Показа се от другата страна!?
— Аха.
— Ах! — изпъшка момичето.
Харди се радваше на представлението. Опитваше се да гледа на ситуацията през очите на Ръсти и всичко се подреждаше точно както очакваше. Ако не знаеше истината, самият той би повярвал — бягството от отмъстителния Луис Бейкър, парите, в брой, от издействаната застраховка, злополуката с рибарската кука. По време на вечерята имаше още една сълзлива сцена във връзка със смъртта на Максин.
Налице беше и усилието да се сдържа, да внимава какво говори. Трябваше да помни, че не се е качвал на баржата, не е виждал кръвта на Ръсти върху леглото, трупа на Максин, не е говорил с Луис Бейкър, не е и чувал за Джони Лагуардия или Рей Уиър.
Секретарката я нямаше — след вечерята я оставиха мъртво пияна в хотела. Ръсти и Харди отидоха с колата в ресторанта на скалите, за да изпият по чашка за приспиване — текила с лимон. Харди си мислеше, че ще успее да напие Ръсти, да го закара у тях, евентуално да скрие ключовете му. След това би могъл да се обади на Ейб, за да го убеди да дойде.
Заобиколиха до мястото, откъдето скачаха момчетата. Океанът ревеше далече под краката им. Видяха пещера, параклис, посветен на Дева Мария, в който момчетата задължително се молеха, преди да скочат. Морският въздух намирисваше на керосин — за факлите. Скачачите отдавна си бяха отишли.
— Страшно е — отбеляза Харди. Полумесецът бе увиснал над морето вдясно. — Онзи ден бях в един от ресторантите отсреща, но не издържах. Не можех да ги гледам и си тръгнах.
— Това е Мексико. Животът тук е евтин — отвърна Ръсти. Стоеше до него и беше взел бутилка.
— Така или иначе, правят го наистина. Не е зрителна измама.
Ръсти надигна бутилката и сви рамене.
— Няколко тукашни голтаци ще си счупят главите… кой ще обърне внимание?
— Това не са думи на пламенния идеалист, когото познавах от дните в прокуратурата.
— Диз, искам да ти кажа нещо — отвърна Ръсти. Говореше завалено, като че ли питиетата започваха да го хващат. — Тогава исках само да печеля делата. Както всеки друг.
— Не знам — отвърна Харди. — Ще ми се да мисля, че правосъдието не ти е било съвсем безразлично.
— Ти затова ли напусна? От любов към правосъдието?
Харди го погледна косо и реши, че няма да е нужно да полага специални усилия, за да го напие. Ръсти направи още няколко нестабилни крачки напред към ръба, обърна се с гръб към пропастта, отпусна ръката с бутилката. Харди го последва. Ръсти отпи голяма глътка, залитна още малко назад.
— В известен смисъл Бейкър ми направи услуга, като ми осигури тази възможност да се махна.
Харди застана до него.
— Внимавай — каза му. — Доста високо е. — Беше време да го закара обратно при колата. — Значи няма да се връщаш? — Самата невинност.
Ръсти пак се обърна. Като че ли гледаше луната.
— Нали знаеш онази мъдрост… недей да гориш мостовете назад? Е, аз направих точно това. Аз съм труп, Диз. Никой не знае, че съм жив. Освен теб.