Ръсти не помръдна. За миг Харди си помисли, че е мъртъв, после си спомни, че труповете не дишат така.
Поклати глава и се замисли. Едната ръка на Ръсти бе превързана и висеше на врата му, беше пиян като свиня. Нямаше от какво да се страхува, нали?
Би могъл да го улови за здравата ръка, да го изтегли по-далеч от пропастта като чувал с картофи, да го накара да се изправи по някакъв начин и да тръгне. Освен ако не искаше да стои на това място цяла нощ или да си тръгне пеша и да загуби следите му.
Наведе се и улови здравата му китка с две ръце. Беше отпусната. Никаква съпротива. Зае по-добра позиция и започна да тегли. Ръсти най-накрая издаде някакъв звук и се надигна. Харди отстъпи назад и каза:
— Хайде, да тръгваме.
Ръсти отново се отпусна по гръб. Ставаше отегчително, при това много бързо. Харди изруга и го сграбчи под мишниците, наведе се, вън от равновесие за миг, за да го изтегли.
Тогава Ръсти се раздвижи. Двете му ръце се вдигнаха, сграбчиха Харди за раменете и го дръпнаха напред, над тялото на Ръсти, в салто — нямаше къде да стъпи, протегна ръце за да се улови някъде, да сграбчи Ръсти, нещо друго, каквото и да е, но нямаше какво — само нощния въздух и луната.
После под краката му се появи нещо, малка издатина, а единият крак на Ръсти все още висеше над ръба съвсем близо — можеше да го улови, да го стисне. Но той се раздвижи, ритна го, удари го по рамото, заблъска го към бездната.
25
Ръсти хареса идеята да вземат бутилката, защото така щеше да му е по-лесно да се преструва, че пие много. Просто от време на време трябваше да надига бутилката и да говори завалено. Във всеки случай, бе успял.
Докато шофираше към дома, не беше сигурен дали случилото се с Дизмъс Харди беше добър или лош жест на съдбата. Идеята му да го подтикне да обвини Бейкър и да убеди всички, че самият той е станал жертва на убийство, изглежда не се бе оказала особено сполучлива. Не си бе давал сметка, че Харди може да е такъв страхливец — помнеше го доста по-смел. Преди време беше готов да се закълне, че бившият му колега ще отиде при ченгетата и ще ги накара да повярват… Но не, вместо това той беше избягал. Е, човек не би могъл да предвиди всичко на този свят. Ако бе научил нещо от хазарта, то беше точно това. Но пък от друга страна появяването на Харди тук беше добро предзнаменование, признак, че както и днес на залаганията, късметът му работи на пълни обороти.
Разбира се, трябваше да се откаже от секретарката, но знаеше кой е хотелът ѝ и можеше да отиде при нея по-късно. Само че я бяха видели с него и Харди заедно и може би идеята не беше много добра — не беше полезно много хора да знаят, че се познават.
Излезе на шосето, което минаваше по залива и сви на север. Жалко — това момиче наистина му допадаше. Младо, красиво, не особено задълбочено. Беше дошъл, за да се забавлява и щеше да се забавлява. Е, вярно, никак не държеше на пиене, но…
Отби край пътя и си погледна часовника — близо един след полунощ. С Харди бяха занесли момичето почти на ръце до стаята му в „Лас Бризас“ някъде към девет и половина.
Чувстваше се въодушевен. Нещата се развиваха идеално и точно тогава човек трябваше да рискува. Губят тези, които не се възползват от късмета си, когато ги споходи. Нямаше намерение да губи. Беше неуязвим.
Сега отпи истинска глътка от бутилката, сви в обратна посока към града, към хотела на секретарката, и чувстваше, че постъпва правилно.
Утре щеше да научи за трупа под скалите. Щеше да отиде в ресторанта, в който бяха започнали, и щеше да попита дали някой не е виждал приятеля му. Разбира се, водолазите щяха да го открият веднага — ако отливът не го е отнесъл.
Замисли се за Харди. В началото не му бе минало през ума да прави каквото и да било с него, но с напредването на вечерта бе стигнал до извода, че е неизбежно. Рано или късно щеше да се върне в Сан Франциско, щеше да каже на някого, че е виждал Ръсти… дявол да го вземе, та той беше барман и се срещаше с кого ли не! Като нищо мълвата щеше да стигне до Тортони и дори до полицията, а сега това може би беше и по-лошото от двете.
Непрекъснато забравяше, че е убил Максин.
Как бе възможно подобно нещо? Стори му се интересно, защото както и с Харди тази вечер, бе го направил заради благоприятните обстоятелства, бе се поддал на импулса си.
Максин се бе появила след като вече бе изплашил Луис Бейкър до смърт. Бейкър си беше отишъл. Той, Ръсти, бе подсилил куража си с пистолета. Знаеше, че дори и с него няма да е лесно. В куфарчето му имаше негови собствени пари — двайсет и седем хиляди и нещо не бяха никак малко, но останалите шейсет просто се изпречиха на пътя му.