Ако изобщо напусне.
Разсъждаваше какво означава фактът, че Ръсти Ингреъм е жив и по какъв начин той би се отразил на елегантното му обяснение за смъртта на Максин Уиър. След самоубийството — или инсценираното самоубийство — на Хектор Медина, всичко му се струваше съвсем ясно. През четирите дни, прекарани в Лос Анджелис, изобщо не бе мислил за това — бе съвсем убеден, че е разнищил случая.
Бе предпочел да мисли, че ядът на Медина спрямо Ингреъм е бил събуден повторно от разследването на Валенти и Рейнс. Че е наел Джони Лагуардия, за да убие Ръсти. Че някак си — колко лесно това „някак си“ се промъкваше в разсъжденията ти, когато искаш да заобиколиш конкретен проблем! — е намерил пистолета на Рей Уиър и с него е видял сметката на Ръсти и Максин, оказала се там съвсем случайно и за лош късмет. И накрая, тъй като Лагуардия е единственият елемент, който свързва Медина с престъплението, Хектор е решил да пречука Джони. В този момент обаче се появява Ейб Глицки, който подозира Медина. Медина разбира, че го очаква ново обвинение, ново разследване за убийство и че ще загуби работата си, репутацията си, отново ще преживее онзи ужас… Не е в състояние да го понесе и скача от покрива на хотел „Сър Франсис Дрейк“.
Ужасно правдоподобно, но сега, когато бе станало ясно, че Ингреъм е жив и че се е опитал да убие Харди, можеше да се окаже, че просто не е истина.
Оставаше реалният факт, че главата на Джони Лагуардия бе пробита от два куршума. Ами Медина? Може би въпреки всичко се бе самоубил, но не бе изключено и да са му помогнали. Самолетът продължи да се спуска и Ейб Глицки мушна бучка лед в устата си.
Самият той бе казал за Хектор Медина на Тортони. Умно, помисли си отвратено, страшно умно. Фактически бе осигурил на един мафиот начин да прикрие ликвидирането на един от собствените му войници. Беше казал на Тортони, че подозира Медина. Е, Ейб, какво е мнението ти за това? Тортони изпраща някой от синовете си да бутне Медина от покрива и готово — случаят е приключен, благодарности за полицията на Сан Франциско.
И, някак си, пак тази фраза, Глицки бе забравил една много важна психологическа истина за Хектор Медина — той бе единствената опора на умствено недоразвитата си дъщеря и едва ли би посегнал на живота си. Медина би стиснал зъби и би изтърпял всичко, каквото и да е. Ейб не го харесваше — Медина не беше добро ченге — но знаеше, че не е малодушен и не се отказва лесно. Евентуалното разследване не би го уплашило. Щеше да се бори, както се бе борил заради Рейнс и Валенти. Умееше да играе и мръсно. Беше способен да лъже, да мами, да краде, да прибегне до насилие, но не би избягал, не би подвил опашка. Не би се самоубил.
А Ейб бе приел, че е направил точно това — защото беше удобно, защото слагаше край на разследването, защото беше като сладко бонбонче.
Пак разсъждаваше за Сан Франциско.
Неговият град. Неговата територия.
Осъзна защо е тук. Беше ченге от Сан Франциско, а Ръсти Ингреъм бе, както заяви пред Фло, негова работа. Негова. Лична.
— Колко пари? — попита Харди.
Краката на Ръсти Ингреъм бяха завързани с лепенка за крака на леглото в „Ел Сол“. Харди седеше на креслото с колта в ръка и се опитваше да стои буден. Завесите бяха спуснати.
Кракът му пулсираше и долавяше първите признаци на треската. Не му се искаше да го прави, но ако Ейб не се появеше до час, трябваше да измисли начин да уведоми мексиканската полиция, без да го арестуват за незаконно притежание на пистолет. Защото Ръсти щеше да се чупи в мига, в който насочеше оръжието в друга посока.
Самият Ръсти бе спал повече от два часа, след като дойдоха в стаята му — просто се отпусна назад и след пет минути вече хъркаше.
Харди си бе поръчал кафе от рецепцията и бе отворил вратата, колкото да го вземе. Ръсти не бе усетил.
Сега се бе подпрял на лакът на леглото и го гледаше съсредоточено, внимателно.
— Близо петдесет хиляди.
Изумително. Този човек би излъгал и умиращата си майка.
— А какво стана с останалите трийсет и пет?
Ръсти отговори след близо минута.
— Господи, знаеш всичко, нали?
Харди кимна.
— Чекът на Максин е бил за осемдесет и пет бона, а съпругът ѝ не е видял и цент от тях. — Направи си труда да му разкаже другите неща, които знаеше, и какво е правил, след като Ръсти бе изчезнал.
— Впечатлен съм. Наистина ли се пусна по канала, за да видиш къде ще те завлече течението!?
— Доста повече време загубих. Не само за това.