— Кои са двамата?
— Кларънс Рейнс и Марио Валенти. От отдел „Убийства“. Познаваш ли ги?
— Не. Но хора от „Убийства“…
— Тъпа работа. — Драйсдейл взе една бейзболна топка с автографи и я заподхвърля. — Плюс добре известното ми твърдоглавие. — Хвърли топката на Харди и попита: — А ти? Да не би да се връщаш в занаята?
Харди се засмя, каза „не“ и разказа за последните двайсет и четири часа.
Драйсдейл се замисли за момент.
— Ингреъм напусна прокуратурата след теб, нали? — Затвори очи и се опита да си спомни. — Нещо се обърка.
— Какво?
— Дай ми топката.
Харди му я хвърли. Той зажонглира с нея толкова бързо, че не можеше да се следи с поглед. Отново затвори очи, като циркаджия, изпаднал в транс. Най-накрая престана.
— Не, не е това.
Харди сви рамене.
— Е, вече е мъртъв, така че е без значение.
— Все пак, познавам един тип, който го мрази и в червата. Може би ще искаш да поговориш с него. Тони Фийни.
— Трябваше да умре отдавна.
Фийни беше от реколтата на Харди, но друг сорт грозде. Черна коса, изгладен костюм с жилетка, стройно тяло, лъснати обувки. Никакъв признак за застаряване.
— Е, умря тази сутрин.
Фийни сякаш мобилизираше нещо в себе си. След малко стъписа Харди, като му показа вдигнат палец и извика:
— Десетка! — сякаш току-що бе спечелил голяма игра.
После си даде сметка какво е направил и се приближи до Харди.
— Ако ти е бил приятел, извинявай, но…
— Вчера го видях за първи път от години.
— Как е станало?
— Някой го е застрелял.
— Надявам се да отърве кожата… който го е направил.
— Е, който го е направил, е видял сметката и на приятелката му.
— Знае ли се кой е бил?
— Да. Мислят, че знаят. Аз също.
Фийни отвори бюрото си и извади бира. Предложи една и на Харди.
— Скапаният Ингреъм! Винаги около него има жена. Последната му мадама е трябвало да знае с кого си има работа.
Харди не разбра какво иска да каже, но щеше да се върне към въпроса.
— Какво ти е направил?
Фийни имаше гладко четвъртито лице с по една малка бенка симетрично на двете бузи. Харди си помисли, че би могъл да бъде фотомодел — беше не само хубав, а направо красавец.
— Имаше едно ченге на име Хектор Медина — започна Фийни. — От отдел „Убийства“. Сега е шеф на охраната в „Сър Франсис Дрейк“.
И Фийни разказа как преди седем години по време на приятелска вечеря с хора от областната прокуратура Ръсти Ингреъм обяснил на компанията как „всички знаели“, че Хектор Медина е убил Раул Гереро, вместо да го арестува. Гереро бил изпаднал тип, който сводничел от години в долния край на „Мишън“ и бил заподозрян в убийство и изнасилване. Когато Хектор отишъл, за да го разпита, според официалната версия, Гереро извадил пистолет и Хектор се видял принуден да го застреля.
Както при всеки подобен случай, последвало официално разследване, при което Медина бил оправдан.
Тогава, на онази вечеря, Ингреъм отново повдигнал въпроса. Искал да се покаже пред жената, с която бил, да я впечатли, както предполагаше Фийни, с факта, че разполага с вътрешна информация. Казал на всеослушание, че Медина подхвърлил пистолета на Гереро и просто го застрелял.
Е, не било забранено хората да говорят глупости един за друг, но онази история стигнала до областния прокурор, оттам повикали Ингреъм и той заявил, че казаното от него е истина и че всеки го знаел.
Така започнало второ официално разследване срещу Хектор Медина и този път задачата се паднала на Фийни.
— Знаеш ли какво е да се занимаваш с ченге?
Харди кимна.
— Драйсдейл тъкмо ми говореше за това.
— Паднаха му се Валенти и Рейнс, нали? Горкият. Надявам се да не му се налага да разследва нищо поне две-три години след това.
— Изолират те, така ли?
— А ти как мислиш?
Харди, бившето ченге, знаеше. Никой не беше по-сплотен от полицаите.
— Значи Ингреъм е дал показания, така ли?
Фийни поклати глава.
— Не, не се стигна до това. Просто нямаше никакви доказателства. Нямаше как да стигна до дело. Но… знаеш как става. По време на моето разследване Медина беше отстранен от служба за втори път. Хората се разприказваха. Скоро всички повярваха, че е убил Гереро нарочно, а той, разбира се, беше боклук. Назначиха Медина отново, изплатиха му невзетите заплати, но той се задържа на работа само три месеца и напусна. Хората не обичат ченгета убийци, дори и да…
— Но той не е бил.
— Нямаше доказателства. Понякога обаче и обвиненията са достатъчни, особено ако са две, за да приключиш с кариерата си.