— Исках да се върне. Не исках да умира.
— А приятеля ѝ?
— Щеше ми се да е мъртъв.
— Но не сте го убили?
Рей погледна към снимките.
— Седем години — каза той и поклати глава. — Знаете ли какво е да сте с толкова красива жена и тя да ви обича? Не може да се сравни с нищо друго. Влизаш някъде и си най-гордият човек на света. Нищо друго в живота ти няма значение. Сценариите ми, например. Никой не ги иска? Добре, аз имам Максин. Значи струвам нещо. Разбирате ли?
Глицки не можеше да приеме такива разсъждения. Жена му, Фло, също беше хубава, но той в никакъв случай не би могъл да свързва представата за себе си с нещата, които мислят за нея хората. Освен това забеляза, че Рей не отрече, когато го попита дали е убил Ръсти. От друга страна обаче, Ръсти официално не беше обявен за мъртъв, така че попита:
— Дълго време ли бяхте разделени?
— Днес стават пет месеца и единайсет дни.
Глицки не отделяше поглед от снимките. Имаше няколко актови — с вкус, еротични. Тази сутрин не изглеждаше така, с надупченото от куршуми тяло.
— Как се е запознала с Ингреъм?
Мъжът опита да се засмее, но не се получи.
— Жалка история. Трябва да я познавате, за да разберете.
— Опитвам се да разбера що за човек е била — поясни Глицки.
Седнаха. Рей пушеше „Кемъл“ без филтър. В пепелника имаше фас със следи от червило.
— Значи жалка история?
— Максин си беше такава… Трябваше да има някаква мечта. Предполагам, защото беше актриса. Може би и ние, писателите, сме донякъде така. Мисля, че тъкмо заради това бяхме заедно толкова дълго. Имахме обща мечта.
— Каква беше тя?
— Е… типичната. Слава и богатство. Тя става звезда, а аз написвам великия американски сценарий. — Дръпна от цигарата и изпусна дълга нишка дим. Облегна се. — След това претърпя катастрофата, срещна Ингреъм и мечтата стана друга.
— Каква?
— Пари. Внезапно всичко се сведе единствено до пари. По някакъв начин Ингреъм успя да я убеди, че е твърде стара, за да стане звезда. На трийсет и три. Погледнете я… нима е стара?
Не беше нужно да се обръща, за да си спомни как изглеждаше.
— Но Ингреъм ѝ е казал, че е.
Рей поклати глава.
— Не ѝ го е казал. По-скоро я е накарал да почувства, че мечтата ѝ, нашата мечта, просто е невъзможна. Че не е реална… като че ли мечтите трябва да са реални. Боже!
— И какво стана после?
— Съзря възможност да получи пари веднага, без да се лишава от нищо, без да полага усилия да се поддържа, за да е готова, когато се появи шансът.
— Как?
Рей погледна Глицки изненадано, сякаш не разбираше как така е възможно да не е научил досега.
— Застраховката.
— Каква застраховка?
— Една кола блъсна нейната отзад, много силно. Вратът ѝ за малко да се счупи. Ингреъм буквално е дебнел клиенти в болницата, когато са я закарали. Какъв боклук е този тип!
„Е“, а не „беше“, отбеляза мислено Глицки.
— Както и да е. Ингреъм ѝ обяснил, че може да претендира за обезщетение от около сто хиляди, дори повече, и тя се хванала на въдицата. После започна да си мисли, че ако има толкова много пари, ще може да ги вложи някъде и да живее от дивидентите, без да прави нищо. Скоро престанах да съм ѝ интересен, защото не бях съгласен с това. Колкото и да съм богат, пак ще искам да пиша. — Угаси цигарата и продължи: — Мечтата ѝ се промени. Предполагам, че Ингреъм е бил по-убедителен от мен. — Вторачи се в пода.
Доста солиден мотив, каза си Глицки.
— С какво се занимавате през деня, Рей?
Уиър вдигна поглед, сякаш въпросът го завари неподготвен.
— Куриер съм. В центъра. Разнасям пратки с велосипед.
— Ще ми кажете ли къде бяхте снощи?
Погледна надолу, после пак нагоре.
— Бях тук цяла нощ.
— Сам?
Пауза.
— Боя се, че да. Това прави ли ме заподозрян?
Глицки се опита да бъде откровен.
— Бяхте заподозрян, преди да дойда тук. Опитвам се да ви елиминирам, защото нямам чувството, че сте в състояние да убиете жена, която сте обичали толкова много. Имате ли пистолет?
— Не. Всъщност, да. Имах.
Глицки слушаше.
— След катастрофата Максин взе… — Млъкна. — Всъщност, стана след като се изнесе. Каза, че живеела сама и трябвало да има с какво да се защити, ако се наложи. Страхуваше се, беше я обзела направо параноя. Най-накрая поиска да ѝ го дам и аз се съгласих.
— Значи е бил при нея.
Рей кимна.
— Какъв беше? Може би ще го намерим в жилището ѝ.
— Играчка. Двайсет и втори калибър.
На Глицки му беше известно как изглеждат дупките от такива куршуми. Тази сутрин бе видял няколко.