Вгледа се в тревожното му лице, толкова различно от лицето на Еди. Видя бръчки и хлътнатини, цели глави от живота му. Сега си мислеше, че е по-скоро интересно, отколкото хубаво. Но Харди беше като Еди — или Еди беше като него — и двамата толкова много се стремяха да постъпват правилно, и двамата бяха тласкани от толкова благородни мотиви!
Дизмъс никога не би се съгласил с това, но Франи го познаваше и това беше самата истина.
Сега някой се опитваше да го убие, но той не желаеше да го подозира поради непочтени причини. Стана, отиде зад него и опря ръце на раменете му.
— И аз, и ти много добре знаем, че не си расист. Дори не си и далечно подобие.
Харди сви рамене.
— Не знам. Вече не го смятам за сериозен проблем. Може би вече не давам пет пари. Единственото, което знам, е, че преди десет години Бейкър беше животно и ние го вкарахме в клетката. Тогава се закле, когато излезе, да убие мен и Ръсти. Ръсти умря, изчезна в деня, в който той излезе на свобода. Какво би си помислила ти? Какви доказателства повече са нужни?
Франи се замисли за момент, после се наведе и го целуна по главата.
— Аз не мисля много.
— Това е правилният отговор — каза Харди.
Ейб Глицки, леко закъснял за работа, паркира колата си на улицата зад Съдебната палата и мина през задния вход, като кимна на двамата униформени, които стояха край рамката на детектора за метали. Сви вляво покрай приемното гише и тръгна към асансьорите, като по пътя се отби да си купи шоколадова вафла.
Асансьорите бяха шест и, по негови изчисления, се наложи да чака три минути и половина, преди да се отвори първата врата. Докато чакаше, не размени нито дума с когото и да било. Ядеше вафлата и разсъждаваше върху проблема на Харди, като в края на краищата реши, че наистина има проблем. Дължеше на приятеля си да поговори с Луис Бейкър — поне да поговори, да провери къде е бил в онази нощ. На етажа цареше мъртвешка тишина. За миг си помисли, че всички са се разболели или че са организирали някакъв по-официален протест, вместо стиковете за голф. Отвори вратата на „Разследвания“, но не видя никого. Никого.
Спомняше си, когато Дан Уайт уби кмета Москоун и Харви Милк — тогава атмосферата в Съдебната палата беше същата. Отвори вратата на отдел „Убийства“, мина през малката приемна и влезе.
Стори му се, че в голямата стая са се събрали всички служители — от „убийства“, „грабежи“, „белите якички“, „порока“ — всички. Самият шеф, Дан Ригби, говореше пред кабинета на лейтенант Франк Батист.
Никой не обърна внимание на пристигането на Глицки. Той се облегна на стената до вратата, през която бе влязъл, и скръсти ръце. Ригби говореше много тихо:
— … отговорните за това ще бъдат освободени. Ако някой има да ми каже нещо… който и да е от вас… по-добре да се яви лично… или да напише докладна. И това ще приема. Но тази история е… е… — Замълча и Глицки забеляза изпъкналата вена на врата му. — Подобни обидни, недостойни, непрофесионални постъпки не само няма да бъдат търпени, но ще назнача служебно разследване с цялата тежест на закона и извършителите ще бъдат обвинени в престъпно проникване, престъпно незачитане… — наблягаше на думата „престъпно“, — престъпно унищожаване на обществена собственост, вандализъм и всичко, което можете да си представите.
Ригби млъкна. След Ейб влязоха още двама души, които чуха само последните думи.
Единият от тях попита:
— Какво става?
Но никой не му обърна внимание. Неколцина от колегите му пушеха, но въпреки дима, Глицки успя да долови надигащата се миризма на пот. Хората нервничеха, помръдваха, пристъпяха от крак на крак.
Ригби плъзна поглед по лицата на присъстващите, като се вторачваше във всички, на които им стискаше да го погледнат в очите. Това отне много време, но никой не обели и дума.
— Така — каза той накрая. — Давам на извършителите… знам, че са в тази стая… един последен шанс да признаят. Тази сутрин. Елате при мен, в кабинета ми… — Няколко души се изкискаха. Ригби изрева. Дори и Глицки подскочи. — Смешно ли ви се струва!? — Кикотенето престана.
Шефът продължи почти шепнешком:
— Намерете ме, където и да съм, до обяд. Спестете на отдела времето и средствата, които ще пропилее, за да разбере кой е направил това и ще запазите пенсиите си. Ако организирам пълно разследване и ви открия, ще изхвърчите от работа и ще загубите правото си на пенсия и, доколкото имам някакво влияние пред областния прокурор, а знаете, че имам, ще се постарая и да полежите малко.