— Той ли повдигна обвиненията?
— Не, не. Лично той не би си изцапал ръцете с подобно нещо. Не обичаше да се забърква лично. Той само ме посочи с пръст и насъска кучетата.
— Но ти се отърва.
— Защото областният прокурор умееше да различава добрите ченгета и много добре знаеше, че задника, когото пречуках, беше пълен боклук. Отрепка.
— А той се бе опитал да убие теб.
Медина погледна над рамото на Харди.
— В ръката му имаше пистолет. До съд не се стигна.
Харди завъртя чашата за кафе. Човек би могъл да каже много, като не каже нищо, като не признае нищо. Може би никога нямаше да научи цялата истина, но за него беше ясно, че Ингреъм вероятно бе научил нещо за Медина, че обвинението в края на краищата може и да не е било фалшиво.
— Значи не може да се каже, че сте били близки с Ингреъм?
Медина изсумтя и се усмихна.
— Значи може да се каже, че бих ликвидирал кучия син. Честно.
— Вече няма да се наложи.
Медина премигна, погледна пак над рамото на Харди, после отново към него. Като че ли се отпусна на стола си, сякаш някакво безпокойство, което го бе измъчвало дълго време, най-накрая си отиде.
— Късметът ми не престава да работи.
— Какво искаш да кажеш?
— Не бях виждал Ингреъм, нито пък бях говорил с него от пет години. Миналата седмица му се обадих, а тази седмица са му видели сметката. Сигурно някой ще се сети да провери телефонните му разговори, ще свърже нещата и ще дойде при мен, за да си приказваме.
— Обаждал си му се?
Медина въздъхна.
— При мен дойде Кларънс, за да поговорим за неговото положение. Това събуди спомените.
— И какво му каза?
Изсумтя.
— Беше странно. Не казах абсолютно нищо. Чух гласа му и си дадох сметка, че не искам да се занимавам, това е всичко. Че ако искам да направя нещо, ще действам с ръката на Кларънс.
Медина вдигна чашата до устните си, видя, че е празна, но въпреки това изцеди и последната капка в устата си.
— Трябва да се връщам на работа. Беше ми приятно, че поговорихме.
Отиде до асансьора, натисна копчето и пак се върна при Харди.
— Ако исках да убия Ингреъм, а, повярвай ми, мислил съм за това, щях да го направя преди седем години, когато щеше да има някаква полза. Освен това щях да го направя така, че да не останат никакви улики.
Вратата на асансьора се отвори и Медина понечи да тръгне нататък.
— Никой не е твърдял, че ти си убил Ингреъм — изтъкна Харди.
— Някой ще го направи — отвърна Медина. — Само почакай. След като веднъж са те разследвали, вече си в кюпа.
Тръгна към асансьора, когато вратата започна да се затваря. Ако разиграваше театър, беше дяволски убедителен.
Харди се обади на Глицки от автомата край тоалетната и чу:
— Още няма труп, Диз.
— Някъде в залива е, Ейб. Паднал е или е бил изхвърлен през борда, а после отливът го е завлякъл.
— Не знам дали е толкова силен. Отливът, имам предвид.
— А защо твоите момчета не вземат да проверят? — Харди чу някакво хрущене в слушалката. Глицки пак дъвчеше лед. — Знаеш ли, зъбите ти ще се напукат и ще изпадат.
— Претърсихме целия канал, Диз. Не можем да пуснем драгата из целия залив.
— Кръвната проба не е ли достатъчна?
Глицки му беше казал, че кървавите петна от леглото и навън по палубата са от Б отрицателна група — доста рядка. От досието на Ингреъм личеше, че неговата е била същата.
Ледът продължаваше да хрущи в слушалката.
— Това значи, че на някой с Б отрицателна група му е текла кръв. Не значи, че Ингреъм е мъртъв. — Хрус, Хрус. — Не непременно.
— Разбира се, Ейб. На някой му е текла кръв от носа. Дупката от куршум на леглото си е била там отпреди.
— Слушай, разследваме версията, че някой е бил застрелян. Предполагаме, че е Ингреъм, но имаме истински труп, сто процента убийство, и това е Максин Уиър. Съпругът ѝ е имал средство и мотив да я убие, а няма алиби, което да отхвърля възможността да го направи.
Харди започваше да губи търпение.
— Ейб, казвам, че го е направил Луис Бейкър. Пречукал е и двамата…
— Защо му е да убива жената?
— Защото е била там. Не знам защо.
— Ето, каза го. Не знаеш. Ето какво, за да ти доставя удоволствие, днес ще отида и ще поговоря с Бейкър.
— Благодаря ти.
— Но не обещавам нищо. Този човек е освободен с изпитателен срок. Регистрирал се е при съответния служител, който отговаря за него, и се движи според правилата. Нямам никаква причина да смятам дори, че е виждал Ръсти Ингреъм, да не говорим, че го е убил. Съжалявам, че те е хванала тази параноя, но…
— Не е параноя, Ейб. Ръсти беше пречукан в деня, в който Бейкър излезе от дранголника. Не смяташ ли, че съвпадението е доста съмнително?