— Познаваш, Луис. Или си познавал, по-точно.
— Не бе, човек, не познавам. Нали знаеш, че бях в панделата? Излязох преди два дни. Не се виждам с никой, не говоря с никой. Сега живея тук, взех да поизчистя.
— Да поизчистиш?
Луис посочи стаята.
— Къщата. Сложих стъкла, малко боя.
Човекът се завъртя леко на стола, за да погледне, после пак се вторачи в него.
— Помниш ли си делото, Луис? Когато се закле да пречукаш двамата, които те пратиха в затвора?
— Помня. Беше грешка.
— По-голяма грешка е да го направиш наистина. — Ровеше.
— Какви ги говориш? — За малко да каже, по навик: „Не съм убил Ингреъм“, но тогава човекът щеше да попита: „Откъде знаеш, че говоря за Ингреъм?“. Би могло да е Харди. По-добре разбери какво знае и след това си отваряй устата. Кажи му нещо друго. За този човек е все едно дали признаваш или отричаш — и двете му подсказваха, че знаеш нещо, че си направил нещо.
— Говоря, че май Ръсти Ингреъм е бил надупчен преди две нощи.
— Съжалявам за него.
— Ти къде беше тогава?
— Нали ти казах? Тъкмо слязох от автобуса. Прибрах се веднага у дома.
— Някой видя ли те?
Луис се почеса по голите гърди.
— Защо не разпиташ наоколо?
Човекът стовари юмрук върху масата и по ръката на Бейкър се разля малко кафе от чашата. Докато се съвземе и вдигне очи, онзи вече беше извадил желязото над масата и го бе насочил към корема му.
— Искаш да си поиграеш с мен ли? Бива ме по игричките.
— Не играя никакви игрички.
— Хайде да видим кой е убил Ръсти Ингреъм.
Погледът на Луис се спря за секунда на пистолета.
— Не играя никакви игрички — повтори Бейкър. — Ще ме прибереш ли, или ще приказваме тук?
По-добре направо по въпроса, помисли си. Или щеше да го закове тук, или нямаше. Ако го заковеше, щеше да влезе отново.
Вторачи се в пистолета. Понякога стрелят, ако се съпротивляваш при арест.
— Имаш ли още едно желязо? — попита. — За да ми го натикаш в ръцете после?
Изненада се. От реакцията. Мъжът се надигна леко, пусна пак оная усмивка, вдигна бавно капака на кобура и прибра патлака.
— Ето какво — каза. — Ако намеря и един твой косъм в дупката на Ингреъм, и власинка от дреха, която я няма в гардероба му, и един отпечатък, каквото и да е, моментално заминаваш откъдето си дошъл. Чу ли ме добре?
Бейкър чу само: „Нямаме улики срещу теб“.
Краката му отново станаха стабилни.
Но човекът продължаваше да говори:
— Имай още нещо. Другият прокурор, Харди. Помниш ли го?
Бейкър кимна.
— Харди ми е приятел. Ако нещо стане с него, по каквато и да било причина, няма да търся доказателства. Това ще е само между нас двамата и се надявам да си ме чул.
Този си го бива, помисли си Бейкър. Страховит.
— Чу ли ме? — Беше шепот.
Бейкър кимна.
— Чух.
Човекът стана, обиколи кухнята.
— Хубави тапети — каза, мина през всекидневната и излезе, без да затвори вратата.
Луис Бейкър почака малко, допи кафето. Улицата навън беше пуста, човекът го нямаше. Протегна се на прага, после отиде по тротоара до ъгъла, където започваше пустото място.
По стената, която вчера бе боядисал, се бяха появили драскулки в тъмносиньо. Спрей.
Тръгна нагоре, гол до кръста, с разширени ноздри. Името на Дидо беше написано на шест места.
Малко по-нататък видя „братът“ да говори с две бели момчета. Разменяха си разни неща. Хлапетата, Лейс и другият, не се виждаха, но знаеше, че са някъде наблизо.
Може би го бяха видели да излиза и се бяха чупили.
Глицки го бе посъветвал да намери начин да го убеди, че Ръсти е мъртъв, но за момента Харди нямаше идея как да го направи, така че реши най-напред да се заеме с деловите проблеми. Беше оставил колата си в обществения гараж на площад „Юниън“ и след разговора с Хектор Медина бе излязъл да се поразходи, за да му се избистри главата. Изпи още едно кафе, този път еспресо, в „Мейдън Лейн“ и изяде два кроасана със сирене. Смяната му в „Шамрок“ започваше след час, а преди това се видя принуден да се обади на Моузес, за да му съобщи новината, че няма да се явява на работа, докато не се реши проблемът с Луис Бейкър.
— Как така?
— Ако остана на работа и един ден повече, почтеността на нашия бар ще бъде сериозно компрометирана.
Харди му припомни за коктейлите, които бе правил предишната вечер.
— Можеш да внимаваш повече.
— Не е толкова лесно. Един човек се опитва да ме пречука. — Даде си сметка, че звучи нереално, мелодраматично. — Слушай — добави, — не си стоя у дома. Това става безсмислено, ако продължавам да ходя на работа както обикновено. Онзи тип ще разбере къде съм, ще нахълта и чао, Диз.