— Знаеш ли кой е?
— Да.
— Знаеш ли къде е?
— В общи линии.
— Е?
Харди замълча, за да обмисли идеята.
— Това е възможност — съгласи се той. — Но полицията има сериозни основания да го пипне, което би улеснило нещата значително.
— Не знам дали трябва да ги чакаш още дълго… Ченгетата, имам предвид.
На Харди не му се искаше да навлиза в подробности по въпроса дали ще застреля Луис Бейкър, ако му се мерне пред очите.
— Ще видим — каза той. — Във всеки случай, колкото и да не ми се ще да ти погаждам този номер, няма как, съжалявам.
— А как ще мога да те открия?
Нещо попречи на Харди да му каже, че ще бъде при Франи. Не искаше брат ѝ да се притеснява, че е изложена на опасност. Не искаше Моузес да се изпусне случайно пред някого в бара — „О, Харди е при сестра ми“.
Наред с това не искаше да признае пред Моузес близостта си с Франи и да обяснява защо е решил да отиде тъкмо при нея. Моузес беше по-големия ѝ брат. Той я бе отгледал. Би се наложило да му обяснява твърде дълго. Излишно.
— Няма да можеш — отговори. — Ще се обаждам.
И затвори.
Тъй като беше съвсем близо, отиде в „И. Мейнин“, където работеше Джейн, и остави съобщение, което трябваше да ѝ предадат в Хонконг. Не си е у дома. Ще ѝ обясни по-късно.
През цялото време в главата му се въртеше мисълта, че Глицки би се заел с Луис Бейкър както трябва, ако успееше да го убеди, че страхът на Ръсти от Луис Бейкър е бил основателен.
Очертаваше се отегчителен следобед. Не можеше да се прибере у дома, нямаше да отиде на работа, не искаше да се крие. Прецени, че Ейб не му вярваше отчасти и заради това, че го бе заварил по този начин — с белезници — на баржата на Ингреъм. Фактът неминуемо оказваше влияние върху отношението на Ейб към обясненията му, че Луис Бейкър несъмнено е замесен. В такъв случай трябваше да намери някакви доказателства, които да потвърждават историята на Ръсти. Най-доброто за начало би било да установи дали веднага след като беше при него, в „Шамрок“, е отишъл да си купи пистолет, както бе казал. Тъй като между продажбата и доставката на огнестрелни оръжия задължително трябваше да минат три дни, оръжието и документите на Ръсти вероятно бяха в някой от магазините по маршрута на автобусната линия между бара и Чайна Бейсън.
Полицай Уилям Лин не беше дежурен, но тъй като гледаше сериозно на бъдещата си кариера в полицията, не се безпокоеше особено, ако се наложеше да работи извънредно. Познаваше и приемаше живота на уличен патрул и поне засега не се тревожеше от факта, че в по-голямата си част задълженията му бяха отегчителни. Трябваше да ходи и пак да ходи, да гони бездомниците, да упътва туристите, да регулира уличното движение когато се наложи — ако живееше и работеше в малък град, вероятно щеше да спасява и малки котенца, които са се качили на някое дърво и ги е страх да слязат. В района му, Първи участък — от Маркет стрийт до Чайна Бейсън на юг — нямаше много дървета.
Още не му бяха дали служебна кола. Патрулирането по улиците пеша беше началното изпитание. Всяко новоназначено ченге минаваше през него и продължителността на периода зависеше преди всичко от това кого познаваш. Лин не познаваше никого.
Е, всъщност познаваше някого. Познаваше сержант инспектор Глицки от отдел „Убийства“. Дали Глицки го помнеше беше отделен въпрос.
Пресметна, че днес е извървял някъде между петнайсет и двайсет километра, а денят беше горещ. Сега, когато минаваше пет, все още беше топло. Без следа от вятър или мъгла. Имаше смог.
Стигна до „Атлантис“ и кимна на семейство Уон. Двамата седяха на задната палуба и пиеха кафе. Те се бяха обадили в полицията, за да съобщят за въоръжения — приятеля на Глицки — който се бе качил на баржата на Ингреъм.
Спря и огледа мястото. В началото бе решил да тръгне насам по не особено ясни причини — смесица от професионален интерес и обикновено любопитство. Сега обаче му се струваше, че мястото може да му осигури много възможности — жълтата лента все още ограждаше баржата на Ингреъм, градската драга боботеше в средата на канала и вече наближаваше залива. Около баржата се суетяха поне десетина души — хора, на които би могъл да помогне, с които би могъл да се запознае, да установи контакт.
Лин се мушна под лентата и се представи на мъжа по риза, който изглежда беше шефът. Разбира се, беше много по-висок от Лин. Всички бяха по-високи от Лин, но ръстът на този минаваше двата метра.