Стисна ръката му, докато гледаше нещо в бележника си.
— Бил ли ти викат? — попита.
— Приятелите — отвърна Лин.
Беше свикнал с това. Пренебрежението, после осъзнаването, че, по дяволите, този дребен китаец е свестен, в края на краищата. Усмихна се. Високият му подаде ръка още веднъж.
— Джейми Бърк. Шеф съм на групата тук. Дошъл си само да погледаш или искаш да свършиш нещо?
— Да свърша, нямам нищо против.
— Но неофициално, нали разбираш? Няма да има извънредни часове.
Лин кимна.
— Разбирам.
— Няма да повярваш колко хора идват да предлагат помощта си, а после се оказва, че са си написали примерно десет часа извънредно, за които нямам бюджет.
— Това ми е първото убийство — каза Лин. — Интересно ми е. Бих платил, за да гледам.
— Е, добре, и това няма да е необходимо. — Бърк погледна бележника си още веднъж. — Проблемът е, че вече привършихме.
— Открихте ли нещо?
— Труп няма, а всъщност това търсехме. Струва ми се невъзможно течението да е било толкова силно, че да го е завлякло в залива. Все пак намерихме пистолет. Малък калибър. Вероятно с него е извършено убийството.
Лин искаше да прави нещо. Нали беше дошъл? Никой няма да те запомни, ако стоиш със скръстени ръце.
— Ами вътре? — попита той.
— Какво вътре?
— Не търсят ли улики, отпечатъци от пръсти?
Бърк се усмихна.
— Не мога да ти дам точната статистика, но годишно заради отпечатъци от пръсти хващаме колкото и заради отпечатъци от обувки. — След това забеляза разочарованието на Лин и добави: — Разбира се, можеш да слезеш долу. Вече огледаха всичко, но ако забележиш нещо интересно въпреки това, пъхни го в плик и го донеси.
Подаде му найлонова торбичка за веществени доказателства.
Стаята изглеждаше също толкова зле, колкото и предишната сутрин, но косите лъчи на слънцето, които сега влизаха през вратата зад гърба му, придаваха на обстановката вид на старинна фотография. И беше горещо. Усети някаква сладникава миризма, която го свари неподготвен. Едва не повърна, но след едно-две вдишвания си даде сметка, че не е чак толкова силна. Би могло да е от трюмната вода, от каналите или от кръвта, стекла се под дъските на пода.
Другата врата беше отворена. Очертаното с тебешир място, където преди беше видял трупа на Максин, го накара да се сепне. Струваше му се, че я вижда — голото, изкривено в неестествена поза тяло, протегнатата ръка, шината на врата, като някаква лоша шега.
Самата спалня обаче не му говореше нищо. Навсякъде имаше тънък слой черен прах. Въпреки мнението на Бърк за ползата от отпечатъците, екипът от отдел „Убийства“ си беше свършил работата щателно.
Даде си сметка, че не би трябвало да се изненадва. В края на краищата, в това беше цялата работа — да се провери всичко, с надеждата, че нещо ще подскаже каква е истината.
Но при това положение, самият той нямаше какво повече да направи тук.
Горещината наистина бе непоносима и Лин отвори задната врата към палубата. Видя, че Бърк е на брега, малко по-надолу, точно срещу драгата. Разговаряше с двама души в жълто, които ровеха извадената от дъното на канала тиня. Помисли си, че тези двамата наистина си изработват заплатите. Пое въздух и пак влезе вътре. Слънцето бе слязло още по-ниско и сега светеше право в предната врата, но той предпочиташе да му блести в очите, вместо да диша застоялия горещ въздух. Съборената лампа не беше вдигната. Коленичи и забеляза, че и тя е намазана с черния прах за снемане на отпечатъци. Парчетата от абажура бяха събрани и вероятно предадени в лабораторията. Разочарован, Лин седна на стола до нея и огледа помещението.
Нищо.
Оставаше кухнята, а тя не изглеждаше обработена както трябва. За жалост обаче, ненамазаните с черно повърхности бяха много малко. Единственият знак, че някой е влизал, беше водната чаша, оставена на сушилнята до мивката. Вероятно някой от експертите бе пожелал да утоли жаждата си. Самата мивка беше празна — нямаше неизмити чаши за кафе, чинии или тигани. Явно домакинът бе поддържал жилището си в порядък.
Лин се облегна на вратата. А какво друго би могъл да очаква? Тук бяха действали специалисти, а те едва ли биха допуснали грешка.
Тогава забеляза нещо. Върна се напред и прокара пръст по перваза на прозореца. Нямаше черен прах. Всички останали прозорци — в спалнята и всекидневната — бяха щателно обработени. Батерията на чешмата беше съвсем нова, лъскава. И по нея нямаше прах. Изобщо не бяха се занимавали с кухнята!
Донякъде това беше обяснимо, защото действието явно се бе развило в другите стаи — всекидневната, спалнята, после навън. Спецовете бяха надникнали и бяха решили, че тук не се е случило нищо, свързано с убийството.