Тредуел заобиколи и седна на канапето, така че масичката остана между тях. Пуделът скочи в скута му, той го погали и отпи.
— Вземете си бисквити.
— Всъщност — каза Медина, — дойдох тук, за да поговорим за Кларънс Рейнс.
Разбира се, Кларънс не го бе изпратил. Кларънс беше свестен тип, който играеше по правилата и заради това щеше да загуби, а може би вече бе загубил. Имаше жена и две деца. Щеше да си наеме адвокат и да се защитава срещу това тъпашко обвинение. Не беше изключено и да се отърве, както се бе отървал той преди няколко години.
И след това победата се бе превърнала в загуба. Печелиш, но въпреки това губиш. Ставаш охрана някъде, а може би и по-лошо. Вече не се срещаш с хора, за които не е без значение какво правят. Всичко става сиво. Поне така беше с Хектор. Докато Кларънс не бе отишъл при него за съвет. Това, за първи път от години, го бе накарало да се събуди. Да си спомни как беше постъпил с него Ингреъм. Ингреъм.
След това, тази сутрин, се бе появил онзи тип, Харди. Странно, но нещата понякога и не мислят да умират, ако сам не ги приспиш. За да си сигурен.
Затова беше тук сега. За да увеличи шансовете. За да е сигурен. Изведнъж сивотата, като някаква мъгла, се бе разнесла. Видя, че все още може да направи нещо. Кларънс не го бе наел, но въпреки това той го представяше по най-добрия начин.
Тредуел отпи от чашата си.
— Не зная дали трябва да говоря за господин Рейнс — каза той. — Предполагам, че ще има дело и…
— Ти си гаден лъжец. — Тредуел подскочи, сякаш го бе ударил, така че Хектор не отслаби натиска. — Знаеш много добре, че нищо, което си казал за онези двамата, не е истина.
Тредуел се съвзе.
— Тези обиди част от юридическия ви репертоар ли са? Не мисля, че ще ви помогнат кой знае колко пред съдебните заседатели.
— Говорим само двамата.
— И ме наричате лъжец? При това гаден?
Хектор изчака секунда, остави чашата и се дръпна леко назад.
— Добре, Тредуел. Кларънс Рейнс е добро ченге от петнайсет години. Има жена и деца, трябва да мисли и за пенсията си.
— Трябваше да мисли за тези неща, когато се нахвърли върху мен. Да не би да иска да се споразумеем вън от съда?
— Не той. Искам го аз. Искам да оттеглиш обвиненията.
Тредуел се облегна. Отново се чувстваше комфортно.
— Сигурно се шегувате. — Наведе се напред и намаза една бисквита с пастет. — Може би не разбирате. Тези хора мразят обратните. Искаха да ме обвинят в убийството на двама души, единият от които не ми беше безразличен. Никак.
— Класическа история, нали? — каза Хектор. — Обвиняваш ги, за да отклониш вниманието от себе си.
— Според мен, не е невъзможно те двамата да са убили Брайън и приятеля му.
Хектор отпи още малко вино. По този начин нямаше да стане. Всъщност, никога не бе смятал, че от приказките има някаква полза, но все пак бе решил, че може би този път усилието ще бъде оправдано. Е, беше направил въпросното усилие.
— Знаеш ли… — започна той. — Възможно е да пострадаш доста повече, отколкото сега.
Тредуел изправи глава. Беше изненадан. Май дори се забавляваше. Погледна зад Хектор, към шкафовете.
— Това ми звучи като заплаха.
— Това е съобщаване на факт — заяви Хектор.
— Трябва да ви предупредя, че по съвет на адвоката ми, в този апартамент е поставен магнетофон, който се активира с глас.
Тредуел се усмихна, а на Хектор му се стори, че тази усмивка много прилича на усмивката на Раул Гереро, когато си мислеше, че ще успее да извърти поредния номер и ще си тръгне необезпокояван. Тази усмивка беше на устните му, когато го застреля. В сърцето.
Хектор наведе глава за момент, после пак вдигна очи. Сега и той се усмихваше. Отпи от виното, намаза малко пастет на една бисквита. Вдигна я към пудела, който веднага скочи от скута на Тредуел и дойде при него. Кученцето изяде бисквитата и Хектор го погали зад ушите. То направи крачка напред и изджавка тихо, умолително. Хектор премести ръката си от ушите му, улови го за шията, дръпна го рязко и счупи врата му на коляното си.
Тредуел изпищя.
Хектор се изправи и докато домакинът му се мъчеше да стане с гипса си и едва не падна върху масичката, отиде до шкафа с чекмеджетата и извади касетата от магнетофона.
— Ти си звяр! — извика Тредуел със сълзи на очите.
Хектор се обърна и се засмя.
— В началото опитах с добро — каза той и тръгна към вратата. — А… и благодаря, че ми каза за магнетофона.
— Ще си платиш за това. Ще се обадя в полицията.
— Направи го. Ще ми доставиш удоволствие. Приятелите ти там със сигурност ще повярват на поредното ти налудничаво обвинение. Това ще увеличи доверието към думите ти невъобразимо.