Тредуел се хвърли към него, но усилието му беше нелепо, с гипсирания крак. Хектор направи крачка към вратата.
— Има груба игра, която все пак е игра. Има и игра на живот и смърт. Помисли за това.
Тръгна през коридора. През затворената врата чуваше риданията на Тредуел.
Плискане на вода.
Луната беше над залива, отражението ѝ напомняше удължен жълт остров в канала. Ранната вечер бе омайваща, а бризът донасяше успокоителното мърморене на петъчното движение по моста.
В леглото с красива жена, всички лампи угасени.
— Романтично е — отбеляза Фло Глицки.
Ейб стисна ръката на жена си.
— Искам да кажа, че така е сто пъти по-добре от нещата, които правят приятелите ни… да ходиш на ресторант или на кино, например. Да се събираш с приятели. Концерт, опера, танци. Това не е за мен и теб, аха. Романтиката все още не е напуснала живота ни. Ние отиваме на местата, където е извършено престъпление, и преспиваме.
— Ще излезем на ресторант съвсем скоро — увери я Глицки.
— На кого му е притрябвало това? Говоря сериозно. — Сложи ръка на бедрото му. — И без това тук имам ордьоври.
— Фло…
— Знам — прекъсна го тя. — Добре.
— Просто се опитвам да си представя какво се е случило. Било е по това време, може би малко по-късно.
— Не спомена ли, че е било в десет?
— Между осем часа и полунощ, най-вероятно. След като се е стъмнило. Като сега.
— Луната… — започна Фло.
— Тя е била без значение. Имаше мъгла, не помниш ли?
— Мъглата може ли да заглуши изстрелите?
— Никой не е чул нищо. Хората от съседната лодка са били навън до десет и половина или единайсет.
— Значи трябва да е станало преди това.
Глицки кимна в тъмната стая.
— Вероятно.
Фло се обърна на една страна и опря глава на възглавницата, която бе останала в края на леглото. Преметна единия си крак, обут в джинси, през корема на мъжа си и затвори очи.
— Просто се опитвам да си го представя — каза той.
— Знам. — Фло протегна ръка и го погали по рамото. — Не бързай. Преди малко се шегувах.
Приливът бе доста силен и баржата леко се удряше в гумите на кея. Ейб въздъхна продължително.
— Мислиш, че го вземам прекалено на сериозно, нали?
— Не.
— Само понякога.
Фло се отдръпна и се опря на лакът. Русата ѝ коса блестеше на лунната светлина, която проникваше през отворената врата.
— Да, малко ми е трудно да разбера ситуация като сегашната.
— Защо?
Тя се замисли за миг.
— Може би заради неприятностите в работата ти напоследък. Нали искаш да се преместим в Лос Анджелис? Една част от теб се стреми натам, а другата си стои тук, на местопрестъплението, с мен, старата секси аз, и то вечерта, когато би трябвало да излезем.
— Може би е навик.
— Не, не е навик. Познавам навиците ти и това не е един от тях. — Замълча за миг и добави: — Слава богу.
И двамата се чувстваха добре. Кракът ѝ все още беше върху корема му и той го погали с двете си ръце.
— Е, какво постигна с това, че си тук?
— Не научих нищо ново. Поне съзнателно.
— Значи са намерили оръжието, пистолета, с който е извършено убийството, в канала?
— Да, намерили са пистолет, но и без това знаех, че не е била отровена.
— Може би е бил Дизмъс?
— О, отчасти е Дизмъс, не се съмнявам в това.
— Как така отчасти?
Той кимна.
— В това е въпросът.
Измъкна се от прегръдката ѝ, без да обръща внимание на нейното „Хей!“ и отиде до вратата на спалнята. Запали лампата.
— Според Диз, тук е дошъл Луис Бейкър и е пробил черепа на Ръсти Ингреъм. Диз не е глупав. И има право да се страхува.
— Така е.
— Проблемът е, че го няма трупът на Ръсти.
— Може да е в залива.
Ейб отиде до задната врата и се облегна на перваза.
— Отнесен от този буен порой, а?
Фло се изправи и застана до него.
— Може би.
— А момичето… извинявай, жената… Максин Уиър? Тя защо е била убита?
— Защото е била тук, Ейб. Това е логично. Луис Бейкър е убил и нея.
— Добре. А защо беше с шината? Според медицинските документи, вратът ѝ е бил здрав.
— Не знам.
Глицки седна на леглото.
— Защо всички са готови да повярват, че е бил Луис Бейкър толкова бързо?
— Нима не е очевидно? — попита Фло. — Заплашил е Ингреъм и Харди. Заканил се е да го направи, Ейб.
— Обяснението е доста удобно. Или глупаво. Вече не съм сигурен кое от двете. В деня, в който излиза от затвора да…
Фло сви рамене.
— Престъпление от страст. Чакал е дълго време и накрая не е издържал.