— Тогава щеше да види сметката и на Диз, нали? Поне щеше да опита.
— Може и да е. Може да не е успял да го намери.
— След като е намерил Ръсти…
Тя мълчеше.
— Мисля, а това ме безпокои повече, че може би, защото е чернокож и осъждан…
— Осъжданите чернокожи понякога са много лоши, Ейб.
— Белите също. А какво ще кажеш за белите, които нямат досиета? Какво ще кажеш, ако тук е дошъл един обезумял от ревност съпруг и е убил жена си и любовника ѝ? И няма нищо общо с Луис Бейкър?
Фло отново го погали по рамото.
— Нали каза, че проверяваш тази версия?
Той кимна.
— Е, провери всички възможности… и без това ще го направиш, нали?
— Ами ако междувременно Луис Бейкър убие Диз?
Фло дръпна ръката си.
— Аха — кимна тя. — Дойдохме на въпроса.
— Да. Фло, познаваш ме. Изобщо не мисля за тези расови дивотии. Може би трябваше да арестувам Бейкър. Може би се бавя, само защото е чернокож, а аз съм…
— Ейб, арестувал си стотици чернокожи.
— Да, но най-често, надявам се, след като съм имал поне малко доказателства.
— А тук нямаш никакви? Тогава това е причината, а не в расите.
Ейб поклати глава.
— Може би тъкмо затова трябваше да дойда тук. Искам да заключа кучия син, имам причина да го спипам, заканите и така нататък, но няма и троха истинско доказателство.
Фло се замисли и каза тихо:
— А и не си сигурен, че е кучи син, нали?
— Не. Почти сигурен съм, че е точно това. Просто не съм сигурен, че е извършил това убийство. Онова, което не знам, е дали искам да изложа живота на Харди на риск.
Фло застана пред него и дръпна главата му към гърдите си.
— Има ли друг човек, който толкова много да се тревожи дали прави каквото трябва?
Глицки изсумтя.
— Би трябвало да го прибера, нали?
Фло го притисна към себе си.
— Може би много други на твое място биха постъпили точно така.
Той се отдръпна и я погледна.
— Не мога да го направя, Фло.
— Знам — кимна тя. Отдръпна се и попита делово: — Е, какво виждаш тук?
— Това, което искам да видя — поправи я той, — е… добре, вратата може да е насилена, но някаква следа от игра на котка и мишка… от това, че Ингреъм се е опитвал да се измъкне… Ето какво имам предвид. Той е седял тук и е знаел, че Бейкър може да дойде, за да си разчисти сметките с него. И тогава, ето го, Бейкър се появява. Ти какво би направила?
— Жената е била гола. Той е бил на леглото. Възможно е да не са го усетили.
Ейб поклати глава.
— Би внимавал, след като знае, че някой може да дойде, за да му види сметката. Човек не се отпуска толкова в подобен случай.
Фло се усмихна.
— Ти го правиш.
Но на Глицки не му беше до шеги.
— Не и в такава ситуация.
— А какво ще кажеш за следната възможност… Цялата предишна нощ той е мислил за това. Ляга за малко, за да подремне. Жената е в банята. Бейкър отваря вратата, но без много шум. Ингреъм се обръща, ала не се събужда. Жената продължава да се къпе и си мисли, че баржата се е ударила в кея или нещо такова.
— Добре, добре — каза Ейб.
— Бейкър влиза и застрелва Ингреъм в леглото. Жената несъмнено чува изстрела и излиза от банята, за да види какво става. Бам, бам, бам. Бейкър хуква и събаря лампата в тъмното. Оказва се, че Ингреъм още е жив. Става от леглото и излиза вън, на палубата.
Ейб въздъхна.
— За да го отнесе течението?
— Може би.
— А защо Максин е била с шината на врата?
— Не знам.
Фло нямаше отговор на този въпрос. Ейб бръкна в джобовете си и се върна до отворената врата. Луната се бе издигнала още и вече не беше така красива. Сега приличаше на сребърна монета, закачена над моста. Версията на Фло не беше сред десетте, до които той бе достигнал сам, и беше също толкова правдоподобна — или неправдоподобна — колкото и останалите. Истината можеше да е всяка една от десетте, както и предположението на Фло, или пък нещо съвсем различно. Много хора ги биваше да измислят версии. Доброто ченге обаче трябваше да намери доказателства, с които да подкрепи версията си или — още по-добре — да намери улики и въз основа на тях да изгради версията си.
Фло застана зад него и го прегърна.
— Какво ще кажеш да хапнем някъде?
— Защо не? Не виждам нищо от това, което се надявах да открия тук.
Фло сложи длани на лицето му и затвори клепачите му с палци.
— Просто се опитай да запечаташ в ума си това, което си видял и почувствал тук, и когато ти потрябва, ако ти потрябва, всичко ще се намести.
Той усети близостта на тялото ѝ и я прегърна.
— Както ти… когато ми потрябваш.
— Аха — кимна Фло. — Точно така.