— Знам, че чуваш какво ти говоря, Джони.
— Не бих направил такова нещо — отвърна Джони.
— Джони, вземам човек като теб и му се доверявам. Той представя интересите ми пред обществеността. Ако не оправдае това доверие, нямам нужда от него. Приближи се, Джони. — Пурата все още притискаше дланта му. — Ако сега те целуна, ти си мъртвец.
Джони преглътна и се опита да поеме въздух. Устата на господин Тортони беше на сантиметри от ухото му.
— Ако това продължава още — прошепна той, — трябва да се прекрати.
„Ти амо“ започна отново. Господин Тортони се отпусна на облегалката на стола си. Мушна сплескания край на пурата в устата си и го засмука.
— Обичам тази песен — каза той.
Франи вече не беше сигурна, че идеята Дизмъс да остане при нея е добра. Нещата се объркваха.
Малко по-рано беше готов да се прибере у дома си, защото изведнъж се бе разтревожил, че присъствието му може да я изложи на опасност. Просто не разсъждаваше нормално. Луис Бейкър нямаше как да направи връзка помежду им и тя му го бе казала. При нея Харди щеше да е в безопасност и повече нямаше какво да го обсъждат.
Сега обаче, когато наближаваше полунощ и тя лежеше на голямото си легло, Дизмъс седеше на масата в кухнята и вероятно гледаше през прозореца към улицата — правеше го всяка свободна минута откакто бе дошъл. Чакаше да се появи Луис Бейкър.
Просто не приличаше на себе си. Седеше там, с проклетия пистолет пред него на масата, пиеше кафе без кофеин и чакаше да му се обади Ейб Глицки.
А това май нямаше да стане тази вечер.
Дизмъс се бе появил към шест и половина, след като цял ден бе обикалял оръжейните магазини, възбуден, че бил доказал нещо — Ръсти Ингреъм наистина бил поръчал пистолет в някакъв магазин. Пистолетът му трябвал, за да се защити от Бейкър. Освен това Бейкър бил ходил в „Шамрок“, за да търси Харди, така че Харди се бе обадил на приятеля си Ейб Глицки с надеждата, че след като разполага с новата информация, Глицки ще има достатъчно основания да арестува Бейкър.
Франи не бе разбрала много добре.
— Какво като Ингреъм си е поръчал оръжие? Какво ти помага това?
— Проблемът на Ейб е Ръсти. Не са намерили трупа му и следователно той не е реална жертва, каквато е Максин Уиър.
— Може и да не е.
Харди бе поклатил глава.
— Трябваше да го видиш. Този човек изпитваше ужас.
— Това обаче не означава, че е мъртъв, нали?
Тогава той бе погледнал навън, към притъмняващата улица, сякаш се опитваше да намери точните думи.
— Не, не означава, разбира се. Само че Ейб има нужда от основания, за да арестува Бейкър. Това, че се е заканил, е без значение, предполагам, и Ейб не смята, че е задължително да има връзка между Максин Уиър и Бейкър.
— Възможно е тя да е била там и да се е изпречила пред очите му.
— Да. Така или иначе, трябва да дам на Ейб някакво доказателство, че Ръсти е имал основание да се страхува от Луис Бейкър и че не Ръсти, примерно, е убил Максин, поради неизвестен мотив.
— Извинявай, ако съм глупава, но не виждам как поръчаният от Ръсти пистолет потвърждава това.
— Първият извод е, че Ръсти не е притежавал оръжие. И че не е имало откъде да вземе.
Франи се замисли за миг и кимна.
— Да, така е.
— Разбира се. Ако е имал пистолет, не би си поръчал още един, нали?
— А защо този факт би трябвало да накара приятеля ти Глицки да се заеме с Бейкър?
— Ейб е мой приятел, а Луис Бейкър се кани да ме убие… и ще успее, ако Ейб не направи нещо, за да му попречи. Или аз самият. Опитвам се да накарам Ейб да погледне на всичко това с очите на ченге. Сега, според него, приятелят му се страхува от Бейкър основателно, но… няма доказателства и това му пречи да свърши истинската работа, а тя е да открие убиеца на несъмнената жертва, Максин Уиър. Искам да убедя Ейб, че параноята ми поне отчасти се основава на реални факти. Те на свой ред увеличават вероятността и Ръсти Ингреъм да е бил убит.
Но Ейб не се бе обадил. Двамата измиха чиниите и погледаха телевизия, после Дизмъс изпи една-две бири, окончателно изгуби търпение и започна бдението си пред кухненския прозорец.
Чу го да се разхожда, да шумоли с някакъв вестник.
Хвърли поглед към другата половина на леглото.
Мъжът ѝ, Еди, бе умрял преди четири месеца. Бе оставил празнина, която никога нямаше да се запълни, но тя вече бе свикнала с мисълта, че ще живее сама, ще роди и ще отгледа детето си сама, че някак ще започне нов живот сама.
Дизмъс я караше да мисли за Еди. Напомняше ѝ за Еди, както Еди ѝ напомняше за Дизмъс в началото, когато го бе срещнала. Казваше си, че трудностите се дължат на хормоналния хаос в организма ѝ през първите три месеца, но знаеше, че не е само това. Дизмъс бе влязъл в живота ѝ и тя го бе приела с радост. Сега дори дребните неща, като миенето на чинии и кафето сутрин, ѝ напомняха, че и това ще свърши. И отново ще остане сама.