Не, не беше само това. След кончината на Еди тя бе започнала да осъзнава смъртта. Опитваше се да преодолее натрапчивото усещане, че всичко и всички са се отправили към нея, а при Дизмъс това не беше само хипотеза, а съвсем реална възможност. Той бе убеден, че животът му е в опасност. Не страдаше от параноя. Тя също бе убедена в това.
И ако Дизмъс, както Еди, си отидеше от този свят, с него щяха да си отидат и всички потенциални възможности в живота им…
Когато телефонът иззвъня, тя се обърна на другата страна. Дизмъс вдигна слушалката след първото иззвъняване и тя го чу да говори — твърде тихо, за да различи думите. Трябва да е Ейб Глицки, каза си. Не разговаряха дълго.
Тресна слушалката силно и апаратът възмутено издрънча. Франи погледна часовника, доволна, че на сутринта нямаше да ходи на работа. Пак шумоленето на вестника.
Облегна се на вратата на кухнята, боса, увита с домашния си халат. Сърцето ѝ се сви за Дизмъс, който седеше прегърбен над кухненската маса, пред разтворения вестник. Отиде при него и сложи ръце на раменете му.
— Беше Ейб — каза той.
— Предположих.
— Не само по телефона. Той е ходил днес в бара при Моузес. Не е бил Бейкър. Подхвърли, че всички чернокожи сигурно си приличали.
— Не е честно. Трябвало е да каже на брат ми кой е.
— Защо? Търсел е мен. Знае, че работя там. Посещението му не е било официално. Попитал е Моузес дали съм там, той му е казал, че ме няма и Ейб си е тръгнал. Съвсем логично. — Въздъхна. — Сега вече наистина си мисли, че сънувам Луис Бейкър, което е и истината. Дори не ме изслуша за проклетия пистолет.
Тя започна да разтрива раменете му. Дизмъс се отпусна назад.
— За какво ти е този вестник? — попита Франи.
— Данните за прилива.
— Да не смяташ да ходиш за риба?
— Може да се каже. — И добави: — Това е приятно.
Дизмъс опря лакти на масата и отпусна глава на ръцете си, а Франи продължи да разтрива възлите по плешките му и по-меките мускули надолу. Дишането му се успокои, стана равномерно. Тя се наведе и прошепна в ухото му:
— Защо не поспиш малко?
Харди се надигна бавно, взе револвера, провери предпазителя.
— Добра идея — съгласи се той и се обърна към нея. — Мислиш ли, че мога да те прегърна?
Тя го обви с ръце и двамата останаха така.
— Внимавай, Дизмъс — каза Франи след малко. — Не искам да загубя двама мъже, които обичам, в една и съща година.
Нощта беше топла и лунна, всички ученици се бяха върнали в града — вече знаеха къде можеш да си намериш малко кокаин и да се приготвиш за купон. Парите течаха като вода, парите, които мама и татко даваха за учебници, за кино, за храна. Пари.
Пачката в джоба на Дидо беше дебела. Гърлото още го болеше от удара на Луис Бейкър. С това обаче щеше да се занимава по-късно — сега имаше работа. Продаваше по малко. Би могъл да продава много повече, но повечето от хлапетата тази вечер купуваха колкото да опитат за първи път, колкото за купона. По-нататък през годината щяха да идват по-малко, но пък те щяха да купуват по-големи дози, така че всичко беше наред. Който опиташе да се весели с кокаин, съвсем скоро просто не можеше да се весели без кокаин.
Лейс и Скокльо стояха отпред и чакаха колите, които спираха, за да питат дали има стока. Биваше ги да надушват клиентите, но въпреки това не им поверяваше материала. Кой знае? Може би някое цивилно ченге щеше да прояви достатъчно ум, за да се сети да не дойде с понтиак, собственост на щата.
Не. За да контролира бизнеса, държеше стоката и парите при себе си и се разхождаше в другия край на „дяла“. Би било глупаво да допуснеш да се наредят на опашка. Усмихна се при мисълта — може би трябваше да отвори денонощна сергия?
Ставаше късно, вечерта вървеше към края си. Застана в сянката, която хвърляше къщата на Луис Бейкър и проследи с поглед студентчето, което се отдалечаваше към колата. Чу как момичетата се кискат на задната седалка. Колата потегли рязко, назад полетяха камъчета и парченца асфалт. Лейс застана до него.
— Може да приключваме за днес — каза Дидо. Гласът му още звучеше странно, пресипнало. Погледна стената на Бейкър, която отново беше бяла. Трябваше да се справи с този човек. Вечерта бе много добра, а можеше да е съвършена, ако не беше тази история.