— Можеше да ме събудиш.
Франи се изправи и се протегна.
— През последните няколко нощи почти не спа — отвърна тя. — Полагаше ти се малка компенсация.
— Невероятно. Обикновено не правя така.
Франи сви рамене и започна да сгъва одеялото.
— Е, сега го направи.
— Надявам се, не съм обидил Синди.
— Тя те харесва.
— Защо? Какво съм направил? Заспах. Мрънках заради песните ѝ.
Франи престана да сгъва одеялото и го погледна.
— Дизмъс, ти си ти. Не играеш игри. Правиш каквото правиш, но не се стремиш да впечатляваш околните. Ти си това, което си. Според мен, това е чудесно. Трябва да го знаеш.
— Добре.
— А сега пък се смути.
Харди се облегна на дървото. Очите на Франи блестяха в светлозелено под разкошната ѝ червена коса. Макар че бременността ѝ не личеше, тялото ѝ бе наедряло и Харди вече не можеше да види в нея някогашното крехко момиче, което бе подкрепил, когато припадна на гроба на Еди.
— Страхотна си — каза ѝ. — Гордея се с теб.
Тя знаеше какво има предвид. Очите ѝ сякаш всеки миг щяха да се налеят със сълзи, но Франи се овладя, сбърчи нос и успя да се усмихне.
— Върви да събереш мъката си. Боклукчията идва утре.
Харди почувства как нещо в него се преобръща. Погледна през клоните на дърветата и се опита да разбере какво е то.
— Тяло?
— Нещо, което напомня тяло.
— Тоест, мъртвец.
— Да, мъртвец.
Пико Моралес поклати глава. Пико беше уредник на аквариума „Стейнхарт“, който също беше в парка „Голдън Гейт“. Харди бе оставил Франи в японската чайна и се бе отбил да види приятеля си, който работеше всеки ден, освен неделя. Стояха зад аквариумите на тропическата секция, осветени в синьо. Зад стъклата се виждаха флуоресциращи червени, сини, жълти и зелени рибки, които се носеха плавно или се стрелкаха от камък на камък. От другата страна се нижеше безкрайна върволица хора с хипнотизирани лица.
— Нямам представа — поклати глава Пико.
— Хайде, Пико, морската вода е твоя живот.
— Но не и труповете.
Минаха няколко аквариума по-нататък.
— Трябва ми нещо, което би се държало като човешкото тяло в морската вода. Което би плувало по същия начин.
— Нещо гумено, например?
— Не знам. Въпросът е да не му влияе вятъра.
Пико записа нещо на листа, прикрепен към един от аквариумите.
— Какво видя? — попита Харди. И двамата се вторачиха в аквариума.
— Виждаш ли малкото петънце под окото на тази ангелска риба? Трябва да се наблюдава, това е. Напоследък имаме случаи на такъв рак или може би някаква гъба. Не знам какво е. Анализираме тропическата вода.
— Имате тропическа вода?
Пико се изправи.
— Нали сам каза, че морската вода е моя живот. Може да е всичко. Ако получим отровена с цианид партида, проблемите могат да се проявят и в следващото поколение.
— Цианид?
Пико продължи към следващия аквариум.
— Тропическите ловци често използват цианид по рифовете.
— Цианидът не убива ли рибата?
— Убива я. Сърцето ми се къса. След сто години може да не останат никакви рифове. Не се шегувам. Цианидът убива и коралите. Но… — той вдигна пръст нагоре — някои от по-издръжливите малки дяволи оцеляват и могат да донесат цяло състояние. Затова е и цялата работа.
— И вие купувате риби от такива типове?
Пико го погледна.
— Мислиш, че бихме подкрепили подобна гадост? Подбираме снабдителите си много внимателно, но понякога идва по някой и друг отровен екземпляр. Поне така си мислим. Като видя ангелска риба с „насинено“ око, започвам да се чудя.
Влязоха в залата, която Харди познаваше най-добре, недалеч от кабинета на Пико. Там имаше огромен бетонен резервоар, чийто ръб се издигаше на метър от пода. Той, Пико и други доброволци бяха разхождали в него големи бели акули с часове. Големите бели акули не можеха да дишат, ако не се движат във водата, а тези гиганти почти винаги идваха от рибарските лодки травматизирани до смърт. Досега нито една не бе оцеляла, но мечтата на Пико беше да отгледа бяла акула в аквариум за първи път.
Двамата седнаха на бетонния ръб на резервоара. Пико извади цигара от джобчето на ризата си и я запали.
— Нали знаеш какво всъщност представлява човешкото тяло? Торба морска вода.
— Най-много харесвам поетичната ти страна — отбеляза Харди.
— Истина е. Химически погледнато съставът е почти същия.
— Добре.
— Така че едно тяло, което плува в морска вода, е като част от нея. В сладката вода е различно… там нещата зависят от въздуха в дробовете, от насищането на тъканите с вода и така нататък. Тялото може да потъне или да остане на повърхността. В солена вода обаче специфичните плътности са толкова близки, че почти винаги плува. Можеш да излееш малко оцветител и да видиш накъде ще отиде — същото е.