Беше открил телефонния номер на Медина в указателя и се бе обадил, за да си уговорят среща.
— Значи педалът се е разприказвал, а? — бе казал Медина по телефона.
Глицки нямаше представа за какво говори.
— Искам да се срещнем във връзка с Ръсти Ингреъм.
Смях.
— Това също. Всеки си намира майстора. Добре, мини при мен, нямам какво да крия.
Пред къщите бяха паркирани коли, по улицата имаше петна от машинно масло, навсякъде наоколо се търкаляха капачки от бутилки, кутии от бира и счупени стъкла. Беше горещ, тих, миришещ на бензин следобед. Четирите дървета на улицата бяха останали без листа. На ъгъла се виждаше изоставен жълт училищен автобус с изпочупени стъкла, по капли. Небето изглеждаше ниско, оцветено в белезникаво синьо.
Медина бе облечен с изпоцапана бяла фланелка и възшироки зелени панталони. Миеше колата си в предния двор, а край него се въртеше момиче. Още нямаше двайсет. Едноетажната къща някога бе боядисана в зелено с жълти кантове, но след десетилетие ярките цветове изглеждаха мръсни и потискащи.
Глицки слезе от колата, а Медина избърса ръцете си в една гюдерия. Момичето дори не вдигна поглед — продължи да бърше предното стъкло с насапунисана гъба. Медина прекоси двора и посрещна Глицки край колата му, на тротоара.
— Предпочитам да не говорим пред Мелани — обясни той, без да подаде ръка.
Глицки се облегна на колата.
— Объркваш ме — каза той.
Медина, нисък и набит, продължаваше да премята гюдерията в ръцете си.
— Не е нужно да играеш игри пред мен. Някога бях ченге.
— Разбира се, помня те. Знам, че си пострадал. Каква игра мислиш, че играя?
— На добрите и лошите, а?
Глицки се озърна демонстративно.
— Има ли тук още някой, когото не виждам?
— Татко, къде има още сапун? — извика момичето.
Медина се обърна.
— Там, в кофата, скъпа. Отиди до кофата. — Погледна Глицки и добави: — Дъщеря ми. Доста е разсеяна.
Глицки я проследи с поглед, докато отиде до кофата, изстиска гъбата и се върна, после пое дъх и заговори:
— Тук съм, защото си се срещал с мой приятел, Дизмъс Харди, който спомена, че през последните няколко седмици си имал вземане-даване с Ръсти Ингреъм. Ръсти е изчезнал и реших, че може да ме насочиш по някаква следа, ако случайно ти е казал къде отива.
Медина тръсна глава, сякаш за да я избистри.
— Харди ми каза, че Ингреъм е мъртъв.
— Харди прави прибързани заключения. Нещо се е случило на мястото, където живее Ръсти. Намерихме малко кръв, която е от неговата група, но няма труп. Може да е жив, може да е отишъл някъде.
— По дяволите! — изруга Медина.
— Защо по дяволите?
— Защото не е мъртъв, ето защо.
— Е, може и да е. Просто не сме сигурни. Така или иначе, понеже сте разговаряли…
— Не сме. Казах на приятеля ти, че не съм говорил с Ръсти.
— Според него, ти си му се обаждал.
Мъжът пристъпи от крак на крак и се загледа някъде над рамото на Глицки. Ейб го изчака.
Медина се обърна назад и повика дъщеря си по име. Тя престана да мие и послушно вдигна очи към него.
— Искаш ли да влезеш и да ни донесеш две бири? — попита я той. После кимна и отиде да седне на сянка, върху стъпалата пред къщата. Глицки го последва, доволен, че ще се скрие от горещината. Когато Мелани се появи, Медина тупна с ръка до себе си и момичето седна. Той отвори едната кутия, подаде я на Глицки, после отвори втората и даде на дъщеря си да отпие глътка.
— Не съм разговарял с него. Можеш да ми вярваш или да не ми вярваш, все ми е едно. — Глицки отпи. — Обадих му се, но затворих. Нямаше смисъл. Каквото и да му бях казал след всичките тези години, щеше да е все едно.
— Добре… — Глицки не знаеше накъде бие.
— Искам да кажа, че нямаше защо да се занимавам с Ингреъм. Реших, че ако искам да направя нещо реално, вместо да се чувствам като скапан… — млъкна, за да намери точната дума — … импотент, трябва да изпържа друга риба. — Понеже Ейб не попита нищо, добави: — Говоря за Тредуел.
— Кой е Тредуел?
— Тредуел. Педерастът, който иска да накисне Валенти и Рейнс.
— Тредуел — повтори Глицки. — Има ли тук някаква връзка, която не схващам?
Медина избърса потта от челото си с гюдерията.
— Работата е в това, че гадният номер, който на времето ми погоди Ингреъм, сега се повтаря. Гледам си работата и се грижа за Мелани, доколкото мога. След като жена ми ме напусна… заради онази история, съм сам. Гневът не ме е оставял нито за миг. — Алуминиевата кутия изпращя в ръката му. — Хрумна ми да си разчистя сметките с Ингреъм. Затова му се обадих.