— А какво общо има Тредуел?
Медина присви очи и вдигна кутията към устата си. Печелеше време.
— Нищо. Тредуел няма нищо общо.
— Хектор, ти заговори за него, не аз.
Медина стисна кутията отново и се втренчи в нея.
— Реших, че ако поговоря с Тредуел, ще направя добро на Валенти и Рейнс. Ингреъм беше стара история и нямаше смисъл да се занимавам с него.
— Значи си говорил с Тредуел.
— Да.
— За Рейнс и Валенти?
Кимна.
— Опитах се да го убедя да ги остави на мира. Да се откаже от обвиненията в полицейска бруталност и дискриминация спрямо обратните.
— И?
— Нищо — отвърна Медина. — Абсолютно нищо. Изслуша ме, докато му обяснявах какво е да те обвинят в безумия и как след това не можеш да се измъкнеш… после ми каза да вървя на майната си и толкова.
Глицки погледна Мелани, после към хлапето, което мина по улицата на скейтборд. Нещо не му беше ясно.
— Тогава защо се притесняваш, че Тредуел може да се е разприказвал? Когато ти се обадих, ти каза: „Значи педалът се е разприказвал“. Помниш ли? Какво имаше предвид?
— Не знам. Реших, че може да ме накисне за нещо… че съм влязъл в дома му незаконно или нещо такова. Веднага щяха да му повярват, щом става дума за мен.
Глицки се замисли за момент, допи бирата.
— Значи нищо не знаеш за Ингреъм.
— С него не съм разменил и дума. Това е божията истина.
Глицки стана и се протегна.
— Ето какво, Хектор — каза той, — бил си в занаята и знаеш. Когато хората не ти казват истината, се появява едно особено чувство. Може и да не лъжат в точния смисъл на думата, но все пак усещаш нещо.
— Изобщо не съм говорил с него!
Мелани се залепи за баща си. Той я потупа по крака, притисна я до себе си и се вторачи в Глицки.
— Това го казваш ти. Между другото, за протокола, спомняш ли си къде беше в сряда вечерта, преди три дни?
Медина дори не се замисли. Помнеше.
— Тогава бях на работа две смени една след друга. От осем до четири и от четири до полунощ. Записано е в дневника.
Глицки кимна.
— Разбира се.
Медина пак потупа дъщеря си, този път по главата.
— Хайде сега да измием гумите, скъпа. — Тя скочи и изтича до кофата. — Слушай, трябва да се грижа за детето си. С това се занимавам. Водя скромен живот и не искам неприятности.
— Въпреки това отиде при Тредуел.
Медина погледна към бялото небе и си допи бирата.
— Понякога човек трябва да прави и по нещо за душата си. — Посочи с жест мрачната околност. — Мислиш ли, че това тук е достатъчно?
Ейб се огледа и благодари на Хектор за отделеното време.
Когато стъпи на магистралата, Глицки отвори прозорците на колата и се остави да го продуха вятърът. Приказките на Хектор Медина за душата звучаха убедително, колкото приказките на някой индустриалец от химическата промишленост за околната среда. И след като бе способен да наруши спокойния живот, който водеше с дъщеря си, заради душата си, колко ли по-добре би се почувствал, ако си бе разчистил сметките с Ръсти Ингреъм? Ето това вече щеше да е грижа за душата.
Естествено, в дневника бе записано, че Хектор Медина е бил на работа, така че имаше алиби, но пък алибитата можеха и да рухват. Името му фигурираше на хартия, но Глицки се питаше дали някой го бе виждал в действителност. От друга страна, дори и да не бе мърдал от работното си място, не беше нужно кой знае какво въображение, за да си представиш, че Медина познава хора, които са готови да вършат лоши неща — за да върнат услуга или срещу пари в брой.
Сега бяха налице двама души, от общо тримата заподозрени, които имаха мотив да видят сметката на Ръсти Ингреъм. Ако, разбира се, Ръсти Ингреъм беше мъртъв. Може би Харди щеше да открие нещо…
Реши, че всичко зависи от лабораторията. Ако установяха, че някои от отпечатъците, влакната или космите на баржата са на Рей Уиър, би могъл да го арестува. Ако намереха доказателства, че Бейкър или Медина са ходили там… Тогава, дори и без труп, Глицки щеше да се съгласи, че съдбата на Ръсти по-вероятно не е била завидна. Може би същата участ очакваше и Харди?
При излизането си от затвора Луис Бейкър бе получил полагащите му се двеста долара. Боята, стъклата и храната, които беше купил за къщата на Мама, му бяха излезли малко повече от сто и шейсет. Беше ѝ дал още десет за маратонките. Билета за автобуса до дома и някои други дреболии му струваха още десет, а закуската тази сутрин беше три и петдесет.
Оставаха му дванайсет долара. Нямаше къде да отседне, все още нямаше пистолет.