След като никой не отвори, той опита дръжката на вратата, но беше излишно — малко над бравата беше монтирано солидно на вид, съвсем ново резе.
Добре. Влизането през предния вход и без това не беше в стила му. Слезе на тротоара и тръгна покрай къщата, по бетонния улей, отводняващ пространството между нея и съседната постройка, която бе почти прилепена. На страничната стена имаше три прозореца и всичките бяха затворени.
Сви зад ъгъла отзад и изрита капак от кофа за боклук, който, стори му се, дрънча поне десет секунди, сякаш през двора се изниза цяла армия. Разлаяха се няколко кучета и Луис Бейкър се залепи за стената на къщата, потънал в дълбока сянка.
Кучетата си ги бива, каза си. Те също събаряха боклукчийски кофи. И котките. Дори койотите. Добре. Ще почака. В затвора се бе научил да чака. Скоро всичко отново щеше да утихне.
Проточи врат и се огледа. На около пет метра, в тъмнината виждаше ограда, зад която се издигаше жилищен блок на пет-шест етажа. На всеки етаж имаше по шест прозореца, които гледаха към него. Някои светеха, но на никой от тях не се появи силует, привлечен от шума. От двете страни нямаше огради — постройките бяха до самите граници на имота. Ако го подгонеха, можеше да излезе само през тесния проход, през който бе дошъл.
В тъмнината различи малка дървена веранда и няколко стъпала, които водеха нагоре към задната врата. Отдели се от стената, заобиколи капака от боклукчийската кофа и видя други стъпала, които водеха надолу, под верандата. Там, в малка ниша под верандата, имаше врата и два прозореца, един до друг. Горната част на единия беше леко отворена.
Луис нямаше намерение да ограбва къщата. Искаше само да разбере дали Харди още живееше там и евентуално да го изчака, докато се прибере у дома. Влезе в нещо като пералня, намери вратата пипнешком, качи се по няколко стъпала и попадна в кухнята.
Очите му постепенно свикваха с мрака. Освен това по коридора откъм всекидневната се процеждаше малко светлина. На пода пред входната врата видя купчина писма, пуснати през процепа. От тях разбра, че в къщата живее някоя си Джейн Фаулър и че не се е прибирала поне от седмица.
Пусна писмата на пода и се върна в кухнята. Отвори хладилника, но запасите бяха незначителни. Две бутилки бяло вино, едната наполовина празна. Парче хляб. Някакви пластмасови кутии, които не биха побрали храна и за едно дете. Четири бутилки тъмна бира.
Взе едната, хляба и бурканче фъстъчено масло, после затършува в чекмеджетата край мивката, за да намери нож. От отворения хладилник струеше светлина, която падаше върху стената до изхода към коридора.
Направи си сандвич, отхапа и отпи глътка бира. Едва не повърна. Течността беше гъста, тъмна и имаше вкус на течен женшен. Погледна бутилката — беше решил, че е бира, но се наричаше стаут и единствената прилика с истинската бира беше формата на бутилката. Изля я в мивката.
Взе отворената бутилка бяло вино и си изплакна устата. На светлината успя да различи нещата в кухнята. Отиде до стената, за да погледне календара… и замря.
Името Дизмъс — рядко срещано — бе записано на няколко дати през септември. Усмихна се, изяде набързо сандвича и се залови за работа.
Телефонът беше на поставка в коридора и Луис рискува да запали лампата. Нямаше да се бави повече от няколко минути. Над апарата, поставен върху телефонен секретар, имаше друг рафт с няколко бележника и телефонен указател. Взе най-горния бележник и го отвори на буквата „X“. Да, беше някъде на три километра западно. Щеше да му отнеме петнайсет минути.
Фло миеше чиниите. Глицки седеше на масата и играеше „Монополи“ с трите деца. Имената на момчетата бяха Айзък(Исаак), Джейкъб(Яков) и О Джей. Фло бе теглила чертата преди да стигне до Исав. О Джей беше само на осем години, но държеше хотел на централна улица, а Глицки гниеше в затвора в очакване на чифт. Момчетата винаги се забавляваха, когато баща им, полицаят, попаднеше в затвора, но Ейб не искаше да излиза, защото нямаше никаква собственост и предпочиташе момчетата да се отстранят помежду си, така че когато излезе, да може да купи нещо евтино и да продължи играта.
Телефонът иззвъня. Ейб викаше нещо възбудено и Фло вдигна слушалката почти веднага. Чу я да казва:
— Един момент, тук е. — След това застана на вратата и добави: — Търсят те по работа.
— Както винаги.
— Твой ред е! — извика О Джей разочаровано.
— Някой да хвърли вместо мен — отвърна Глицки. — И гледайте да не е чифт.
Отиде в кухнята.
— Глицки — каза.
— Сержант — чу в слушалката, — обажда се Пол Гатас. — Пауза. — От лабораторията.