Представи си младия филипинец, когото бе скастрил през деня. В другата стая се разнесе писък — вероятно някое от момчетата беше попаднало в чужда собственост и сега трябваше да плаща. Фло отиде при тях и я чу да ги увещава да пазят тишина. Гатас говореше нещо, но Глицки не беше в състояние да се съсредоточи. Казал си бе, че заминава за Лос Анджелис при първа възможност и че няма да се занимава със случаи, за които никой не дава пет пари.
— Съжалявам — обади се той, — нищо не чух.
Грабна молива от бележника, залепен за стената на хладилника и се приготви да записва. Гатас явно бе успял да увещае някой от балистичната лаборатория да се заеме със случая и бе доказано категорично, че убийството е извършено с оръжието на Рей Уиър. Разбира се, на баржата открили отпечатъците на Ръсти Ингреъм и убитата жена, но по парчетата от счупената лампа имало и отпечатъци на един дребен местен рекетьор, на име Джони Лагуардия. Последните отпечатъци обаче били доста смущаващи.
— Има една стъклена чаша, отбелязано е, че е взета от кухнята. По нея има отпечатъци на един тип на име Луис Бейкър.
Глицки почувства студени тръпки.
— Проблемът е, че пуснахме проверка за този Бейкър и се оказа, че той още е в „Сан Куентин“.
— Компютърът им не е в час — обясни Глицки. — Бейкър беше освободен в сряда.
— Изглежда веднага се е заловил за работа.
— Да, така изглежда.
Фло се върна в кухнята и видя Ейб да присвива очи към нещата, които бе записал в бележника. Чу го да благодари на този, с когото говореше, и да му казва, че се радва, че все още има хора, които си гледат работата както трябва.
Глицки затвори телефона и остана неподвижен. Фло се приближи и го прегърна.
— Харди е в опасност — каза той. — Бейкър е бил на баржата.
Харди почувства ръката на Франи в задния си джоб, чувстваше и колта в кобура под мишницата си. Над града отново се бе спуснала мъгла. Наоколо не се виждаше нищо. До къщата на Франи им оставаха още три пресечки — от ресторанта, в който вечеряха. Още цели три пресечки нагоре по възвишението, преди да се приберат. Харди я бе прегърнал и тя се бе облегнала на него.
Той вдигна глава. Знаеше, че по цялата улица има лампи, но виждаше само най-близките. По време на вечерята, след като еуфорията от това, че е показал какво може да се е случило с трупа на Ръсти Ингреъм, се бе стопила, Дизмъс се бе замислил за реалността, за тук и сега. По това време обаче вече бе изпил по-голямата част от бутилката вино. Сега обясняваше на Франи, че ако Луис Бейкър реши да го нападне в този момент, той няма да е подготвен.
— Луис Бейкър дори не знае къде си — отбеляза Франи.
— Намери Ръсти, нали?
— Ръсти остана там, където живееше. Ти си тук.
Харди продължи да крачи. Бейкър бе имал четири дни, за да го открие и бе логично да се очаква някакъв напредък от негова страна. Не би трябвало да е толкова трудно да откриеш някого, ако наистина искаш да го убиеш. Стигнаха до пресечката на Франи. Сградите бяха гъсто една до друга, малкото прозорци просветваха в синьо от телевизорите. Горе, на височината беше студено и двамата се притиснаха още повече един в друг. Някъде напред някой отвори и затвори врата на кола. Харди се опита да различи някакъв силует в мъглата, но не видя нищо. След това чу стъпки, отекващи по асфалта. Стисна рамото на Франи и каза:
— Чакай малко. — Дръпна я назад, после в един вход няколко къщи преди нейната. Свали си якето и го сложи на раменете ѝ. — Тръгни назад и ме чакай на ъгъла. Ако чуеш нещо, което прилича на стрелба, опитай да влезеш в някоя сграда, чу ли?
Харди извади колта от кобура и се вторачи в мъглата.
— Дизмъс, какво смяташ да…
Той сложи пръст на устните си.
— Върви!
Изчака я няколко секунди, после прекоси тротоара. Премина между две от паркираните край бордюра коли, излезе на платното и продължи напред.
Да, каза си, този тип е достатъчно едър, за да е Бейкър. Беше с дълъг шлифер и шапка, нахлупена ниско над челото. Харди приклекна зад колите, без да го изпуска от поглед. Този човек определено не бе излязъл на разходка. Крачеше надолу по улицата бавно, сякаш не бързаше. Като че ли търсеше адрес. Държеше ръцете си в джобовете.
Дизмъс продължи нататък. Франи се скри зад ъгъла. До нейния вход му оставаха още пет коли, когато онзи влезе в него. Светлината от площадката на входа беше достатъчна, за да види, че е негър.
Стисна револвера и продължи нататък. Онзи го чакаше пред пътната врата, така че да го застреля веднага, щом му отвори. Харди насочи оръжието към гърба му и опря ръце върху покрива на една кола. Онзи почука.