Дизмъс дръпна петлето назад. Замисли се дали тази ситуация би минала за самозащита или би било редно най-напред да извика Бейкър, за да се обърне с оръжие в ръка. Бе участвал в сражения във Виетнам, но оттогава и през ум не му бе минавало, че ще се наложи да стреля по някого — поне докато не бе започнала безумната история с Бейкър.
Би трябвало чисто и просто да дръпне спусъка и толкова. Бейкър бе търсен за убийство. Беше убил Ингреъм, бе заплашил да убие и Дизмъс Харди. Сега беше дошъл тук и никой съдебен заседател не би повярвал, че е дошъл на гости като приятел. Трябваше да стреля. Стреляй първи, за да останеш жив.
Пое дъх и се прицели. Точно в този момент Ейб Глицки се обърна и се вгледа нагоре по улицата.
— Боже! — изпъшка Харди. Пак ли! Спусна петлето на колта, прибра го в кобура, после се изправи и прекоси улицата.
— Ейб! Каква изненада да те срещна тук!
Тримата седнаха на чаша топло какао в кухнята.
— Това е къщата на Джейн! — възкликна Харди.
— Така ли? — попита Глицки.
— Когато Бейкър влезе в затвора, беше на двама ни.
Франи все още беше с якето на Харди и се бе увила с него.
— Значи е търсел теб.
Харди кимна.
Най-накрая и Глицки започваше да му вярва.
— Щом като това е къщата на Джейн…
Харди повтори адреса и Ейб потвърди, че е същият.
— Вече не върви да го наречем съвпадение, нали, Ейб? — попита Харди и отпи малко какао.
— Значи е мъртъв? — попита Франи. — Луис Бейкър?
Глицки поклати глава.
— Още не. — Обърна се към Харди. — Улучили са го два куршума. Сега е в областната болница.
— Как са го хванали?
— Вдигнал е шум. Запалил е някакви лампи… предполагам, че е забравил как се правят тези неща или пък е бил прекалено самоуверен. Както и да е. Един от съседите знаел, че в къщата няма никой и се обадил в полицията. Нашите го пипнали, когато излизал. Заклещили го и той извадил пистолет.
Харди се отпусна на стола си.
— Значи всичко свърши — поклати глава той и разказа на Глицки за експеримента в канала.
— Добре — отвърна Ейб. — Не се сърди, но това още не доказва, че Ръсти е мъртъв.
Харди въздъхна.
— Все пак, както сам каза, подсилва аргумента.
Глицки вдигна ръка.
— Да, ако спориш с някого. Аз лично съм убеден, че е бил Бейкър. Доказано е, че е бил на баржата, имал е мотив, оръжие… какво повече трябва?
— Значи дойде дотук, за да ми кажеш това?
Глицки поклати глава.
— Научих тези неща, докато идвах насам, по радиото. А тръгнах, защото разбрах, че Луис е бил на баржата и исках да те посъветвам да внимаваш.
— Аз внимавах.
— Знам, видях — отвърна Глицки. Не се чувстваше комфортно в присъствието на въоръжени лица, дори и да имат разрешително, дори и да са му най-близки приятели. — Колко остана, за да ме застреляш?
— Много — отговори Харди.
Франи напълни чашата на Глицки още веднъж.
— Той се безпокоеше, Ейб — каза тя. — На негово място и ти щеше да постъпиш така.
— Виждаш ли? — Харди опита да се усмихне, но продължаваше да се чувства сякаш някой го бе ритнал в стомаха. Не знаеше дали щеше да натисне спусъка или не, но беше се разминало на косъм.
Глицки се зае да духа какаото, макар че нямаше нужда да го прави.
— Преди да разбера за Бейкър тази вечер, смятах да намина при теб с материалите по случая, за да те поуспокоя с малко леко четиво.
Харди опипа книжния плик.
— Какво толкова има да чета?
— Не забравяй, че това беше преди да установим присъствието на Бейкър на баржата. Исках да разбереш, че има и други заподозрени, които те познават колкото познават Езекил. Помислих си, че това ще ти помогне да се поуспокоиш поне малко, да не се тормозиш толкова с Луис Бейкър.
— Няма ли да ти трябват тези материали? — попита Франи.
Ейб стана.
— Мисля, че вече не.
— Какво има, Ейб?
Лицето на Глицки притъмня като облак. Очите му бяха зачервени.
— Махам се, Диз. Вече на никой не му пука. Знаеш какво имам предвид… Може да се предположи, че е бил Бейкър, вероятно е бил Бейкър, затова дай да го тикнем в газовата камера и толкова. Напомня ми за филма „Казабланка“. Прибираме обичайните заподозрени. Е, това не е истинска полицейска работа. Аз не работя по този начин, така че да вървят по дяволите. Извини ме за френския — каза той на Франи.
Навън излезе вятър и засвири в прозорците. Глицки бутна стола си напред и каза, че ще се прибира у дома. Харди и Франи го изпратиха до вратата.
— Какво сега? — попита Харди.
— Казах ти, отивам си у дома. Утре ще дойдете, нали?
Изчакаха го, докато се качи в колата си и Франи затвори вратата. Обърна се към Харди учудено.