— Спомена Езекил!?
Харди седна на канапето и отвори папката от плика на Глицки отпред на масичката. Някъде зад гърба си чуваше шума от душа, защото Франи се къпеше. Беше свалил и ризата си и се бе наметнал с одеялото. Наведен напред, опрял лакти на коленете си, започна да чете и за първи път му се стори, че вижда нещо.
Сега, когато Луис Бейкър вече не го заплашваше пряко, си даде сметка, че фактите срещу него не са по-силни от фактите срещу Рей Уиър, ревнивият съпруг, примерно, или дори Хектор Медина, който имаше зъб на Ръсти от години.
Освен това Ейб беше написал името Джони Лагуардия с три удивителни отзад и с обяснението, че отпечатъците от пръстите му са били намерени по парчетата от счупената лампа. Харди досега не беше чувал това име, дори и от Ейб, и се питаше каква е била ролята му, че да си струва трите удивителни.
След това си спомни, че отпечатъците на Луис Бейкър също са били намерени на баржата, в кухнята, а щом той е бил там, значи е извършил и убийствата.
Нали?
Стана, уви се с одеялото и закрачи от прозореца до вратата и обратно. Мъглата, носена от вятъра надолу по хълма, сякаш фосфоресцираше.
След това си спомни как се бе почувствал, когато зърна фигурата на Ейб в същата тази мъгла. Как за малко не го застреля в гърба. Или не за малко. Вече паметта му започваше да действа избирателно. Всъщност, дори и да беше Бейкър, нямаше да стреля, нали?
Ейб можеше да бъде взет за Бейкър. Може би, до някаква степен, дори за Харди двамата бяха еднакви.
Е, нямаше намерение да губи от съня си в безпокойства за съдбата на Луис Бейкър — той бе ходил при Ръсти, бе влизал в къщата на Джейн, продължаваше да е същият негодник, какъвто беше някога.
— Какво мислиш?
Франи беше с бяла хавлия. Бе изсушила косата си и тя блестеше като червен ореол на главата ѝ.
Харди се върна на канапето. Отбягваше погледа ѝ.
— Разсъждавах върху това, което Ейб би нарекъл морални неясноти…
— Какво?
— Във връзка с тези неща тук — посочи папката.
Но не беше само това и Харди го знаеше. Седна. Франи скръсти ръце и се облегна на вратата.
— Дизмъс? — повика го тя.
Той разбра, че ако вдигне поглед, ще загази, затова се наведе напред и започна да събира листата. Франи застана до него. Той вдигна глава, тя го улови за косата и го притегли към себе си. Разтвори хавлията и той почувства аромата на шампоан, на жена. Кожата ѝ беше топла и изпъната, сърцето ѝ биеше учестено.
— Хайде, ела — каза Франи и той я последва в спалнята.
13
Лейс беше при Мама и слагаше шперплат на прозореца, който счупи Дидо.
Мъглата, спуснала се късно предната вечер, вече се вдигаше. Лек ветрец вееше фланелката му. Доколкото му бе известно, никой наоколо не бе виждал Луис Бейкър от два дни, а би трябвало да се появи скоро, ако смяташе да вземе дяла, защото щяха да го направят други, при това много скоро.
Предната вечер — Дидо още не беше погребан — Самсън, който държеше съседния дял, се бе погрижил никой да не поема този. Лейс и Скокльо се покриха, докато се изяснят нещата. Лейс се чувстваше кофти за Дидо — Дидо му беше като по-голям брат, защитник. Лейс не беше сигурен как ще се справи с Луис Бейкър, когато се върне, но най-напред трябваше да си спечели доверието му, да го накара да си мисли, че е готов да се носи накъдето духа вятърът. Не искаше Луис Бейкър да реши, че смята да го убие, както той бе убил Дидо, за да пипне дяла. Реши да се представи добре пред Мама, да се навърта край нея и да разбере какво става. Зае се да поправи прозореца, но без да бърза. После, когато Луис се върне, щеше да му се случи нещо лошо. Когато погледне в друга посока.
Мама надникна от ъгъла на къщата — едра като планина, облечена с шарен кафтан. Беше изпържила царевична питка и щеше да му я предложи с масло и мед. Лейс заби още един пирон и влезе в кухнята.
Мама седеше на масата и режеше питката. Ароматът бе изпълнил цялата стая.
— Седни, дете — подкани го тя. — Хапни.
Лейс се подчини. Вдъхна аромата. Маслото се топеше върху питката, с меда ставаше божествено. Наля му чаша мляко.
— Полицаите докараха колата ми — каза тя накрая. — Луис не го е направил.
— Намерили са го?
— Стреляли са по него. Всички непрекъснато искат да стрелят.
Лейс само кимна.
— Сега сигурно ще го върнат в затвора. Полицаите казват по-добре да бил умрял, такива неща щели да му лепнат. — Отряза още едно парче и го сложи в чинията на Лейс. — Казват, че той бил убил Дидо, чу ли това?
— Той го е убил — заяви Лейс.
Мама едва не експлодира.