За миг Харди си помисли, че собственото му отношение към Луис Бейкър бе същото. Бейкър беше осъден престъпник, следователно е виновен за всички престъпления, които се извършват около него. И, следователно, след като веднъж те обвинят в нещо лошо, можеш наистина да го направиш. За да знаеш защо те обвиняват.
Не. Не и в случая с Бейкър. Бяха стреляли по него след като бе проникнал в къщата на Джейн. Дявол да го вземе, беше отишъл там заради него…
Харди остави вестника пред себе си и се загледа през прозореца. Почувства на раменете си ръце, които се спуснаха надолу, върху гърдите му. Франи го целуна по главата, а той се облегна назад.
— Здрасти! — рече Харди.
Тя го потупа по гърдите и се изправи.
— Обичам те — каза му и седна на съседния стол. — А ти си объркан.
Той се усмихна.
— Не чак толкова.
— Хубаво.
— Не че имам някаква представа какво правя, какво правим ние или какво означава всичко това.
— Нормално. И аз нямам.
Харди улови ръката ѝ.
— Но не беше случайно, знаеш ли?
— Да, знам.
— Просто се опитвам да разбера какъв е моят така наречен „истински живот“.
— Аз или Джейн, нали?
Той поклати глава.
— Не е само това. Това е само част.
— Не предявявам претенции. Искам само да знаеш, че те обичам.
Харди погледна към дланта, която държеше. Брачната халка все още беше на пръста ѝ. Искаше да ѝ каже много неща — че обяснението в любов вече е претенция, че не е наясно как да определи собственото си увлечение, че не се доверява на това, което наричаше „любов чувство“, а на „любовта отношение“. Проблемът бе, че към Франи изпитваше „чувството“. При Джейн му се струваше, че отношението е налице, така че се опитваше да създаде чувството — нерядко с приличен успех. Но това нямаше нищо общо с топлината, която в момента обливаше вените му.
Все пак беше сигурен, че няма просто да ѝ каже „обичам те“ веднага. Би могло да се изтълкува погрешно.
Вместо това взе ръката ѝ и я целуна.
— Знаеш ли… когато казах, че не съм чак толкова объркан…
— Да?
— Излъгах.
Франи пусна чудесния си смях и го погледна с танцуващи очи.
— Дизмъс, нека просто се радваме на всичко това. Еди го няма и ми липсва ужасно, Джейн в момента не е тук, а ние сме двама възрастни, които се познават отдавна, които не са безразлични един към друг и които сега се привличат. — Стисна ръката му. — Добре де, много се привличат. Сега имаме малък прозорец във времето, който можем да използваме за себе си, така че да го използваме. Не се опитвам да намеря баща на детето си, нито пък ти трябва да решаваш дали ще си с мен или с Джейн. Поне докато отново не започне истинският ти живот, както се изразяваш.
— Досега не ми е хрумвала теорията за любовта като прозорец във времето.
— Ами ако няма никаква теория?
— Тогава може да се случи нещо, за което не си подготвен.
Франи се засмя и поклати глава.
— Не ти ли е минавало през ум, че животът е нещо, което ти се случва и за което никога не си напълно подготвен?
— Минавало ми е. Тъкмо затова се притеснявам.
— Знам. Искаш да контролираш всичко, но това е невъзможно. Еди беше убит, Майкъл умря. Луис Бейкър ни събра. Тези неща не зависят от нас.
— А какво ще кажеш за снощи?
Франи се усмихна.
— Снощи беше товарен влак без спирачки, който се спуска по склон. Знаеш го.
— Да, но все нещо трябва да го е задвижило.
— Задвижи се, когато позвъни на вратата ми. Задвижи се, преди да срещна Еди. Когато се запознах с теб. Докато се намирахме, както казваш, в истинския живот, положението беше под контрол. След това стана това странно нещо… животът ти се оказа в опасност… А странни неща се случват непрекъснато.
— Е, добре. Прозорецът във времето се затваря. Джейн се връща. Аз трябва да се прибера у дома. Луис Бейкър е задържан. Защо нямам чувството, че всичко е свършило? Че е приключило?
Франи се приближи и го целуна.
— Защото някои неща едва сега започват.
Харди стана и отиде във всекидневната. Папката на Глицки все още беше отворена на масичката. Одеялото бе на топка върху канапето.
Франи се приближи зад него, прегърна го през кръста и опря глава на гърба му.
— Ето какво — каза той, — всичко това изглежда някак свързано… Ти, аз, историята с Бейкър. Инстинктът ми подсказва, че още не сме стигнали до края. Все още има твърде много нерешени неща…
— Имаш предвид с Бейкър ли?