— Имам предвид с Ръсти Ингреъм. И се питам дали този инстинкт всъщност не се дължи на това, че искам да удължа нещата тук, с теб, да отложа завръщането си в истинския живот.
Франи го притисна към себе си.
— Кое не е решено?
Харди отиде до масата и вдигна папката.
— Това тук. А и днес във вестника се появи още един тип, свързан с тази история. Обвиняват го в насилие.
— Нали са хванали Бейкър в къщата на Джейн? Това не означава ли, че е търсел теб?
— Сто на сто.
— Е?
— Но не означава, че е убил Ръсти, Максин или онзи тип от Холи Парк. Означава само, че е търсел мен.
— Добре, но може да се предположи, че…
— Разбира се. Точно това правя от самото начало. — Харди седна на канапето и Франи се приближи. — Снощи едва не стрелях по Ейб. Не, не, слушай. Бях сто процента сигурен, че пред вратата ти е застанал Луис Бейкър, че е дошъл, за да ме убие. Не можех обаче да го застрелям, без да съм сигурен, слава богу. Нещо ми попречи да натисна спусъка.
Франи чакаше, защото не знаеше накъде бие.
— След като снощи не бях в състояние да убия Бейкър, как бих могъл да го направя сега?
— Не разбирам.
— За тройно убийство ще го изпратят в газовата камера моментално.
— Но дори и Ейб каза, че…
— Да, но дори и неговите инстинкти невинаги грешат. Всъщност, доста често се оказва прав. Искам да кажа, че през последните няколко дни толкова се страхувах, че нищо не ме интересуваше, освен да си спася задника. А това означаваше да накисна Бейкър.
— А сега?
— Сега, струва ми се, за първи път виждам колко прав е бил Ейб още от самото начало. На негово място, ако знаех това, което е знаел той, също нямаше да арестувам Бейкър веднага…
— Все пак Ейб научи някои нови неща и го арестува, нали?
— Не съвсем. Бейкър е бил прострелян пред къщата на Джейн, където, както предполагаме, е отишъл, за да ме убие.
— Струва ми се, Ейб каза, че ще му предяви обвинение.
— Не. По-скоро каза, че напуска. Може би ще зареже случая Ингреъм и ще бъде доволен, ако Бейкър хлътне за убийството на жената, за грабежа или дори за нарушение на условията на изпитателния срок. Писнало му е, това е всичко.
— Но Бейкър е искал да те убие!
— Франи, не ме разбирай погрешно. Не ме интересува особено какво ще стане с Луис Бейкър, но той трябва да бъде наказан за нещата, които наистина е извършил.
— Нека това решат съдебните заседатели. Или Ейб.
— Съдебните заседатели грешат. Доколкото разбирам, Ейб не проявява интерес. — Харди се наведе над масичката и прелисти няколко страници от папката на Ейб. — Има и още нещо.
— Какво? — попита Франи и го прегърна през раменете.
— По един или друг начин аз съм замесен във всичко това, нали? Нека допуснем за момент, че Бейкър не е убил Ръсти Ингреъм. Или дори, че Ръсти е жив. Ако едното или двете твърдения са верни, тогава защо аз, Дизмъс Харди, изобщо съм част от цялата тази работа? Освен ако… ако някой не ми готви капан.
— Защо?
Харди затвори папката и се облегна.
— В това е въпросът.
Харди си помисли, че увлечението на Франи може би е приключило, защото вече му се бе ядосала заради намерението му да посети Луис Бейкър в болницата. Бе му казала, че просто трябва да зареже всичко това и толкова. Той обаче продължаваше да долавя неизвестна опасност. Ако наистина му готвеха някакъв капан… Или чисто и просто му се искаше да остане при Франи още малко и се нуждаеше от претекст. Или пък не се чувстваше непогрешим и искаше да успокои съвестта си, сега, когато животът му не бе застрашен пряко. Всичко беше объркано, но и някак свързано.
С Франи преживяха първата си кавга. Тя бе заявила, че мъжът ѝ е загубил живота си тъкмо заради стремежа си на всяка цена да узнае, на всяка цена да постъпи както трябва. Нямала намерение да допусне същото да се случи и с него.
Но Харди си даваше сметка, че не идеализмът бе убил Еди Кокрън преди четири месеца. Беше го убил куршум в мозъка и Еди би могъл да повлияе на този, който го бе изстрелял, колкото би могъл да повлияе на вятъра.
Еди се бе стремил да води добър живот, но някой го бе прекратил — внезапно, безсмислено. Ако Франи имаше нужда да вярва, че тъкмо идеализмът на Еди го бе отвел в онзи усамотен паркинг посред нощ, Харди би могъл да го приеме. Той обаче знаеше, че смъртта на Еди не бе влизала в неговите сметки, а в сметките на някой друг.
Когато полицаят го пусна в болничната стая, Харди прогони тези мисли от главата си. Бе се обадил на Ейб от Франи и той бе разрешил да го пуснат при Бейкър, макар и лично да не одобряваше идеята. Харди трябваше да обещае, че няма да носи със себе си оръжието.