Дори и със системите по ръцете и маркуча в носа, Бейкър изглеждаше внушителен. Харди се отдръпна от леглото и погледна през стъклената врата, за да се увери, че полицаят от охраната е близо.
Не можеше да прецени дали Бейкър се е променил или не — нямаше ясен спомен за външния му вид отпреди девет години. Висок, едър негър. Беше вкарал в затвора доста такива.
— Здрасти, Луис.
Бейкър отвори очи. Клепачите му бяха натежали, може би беше упоен, но все пак го позна. Очите на Бейкър имаха жълтеникав оттенък — и в ириса, и в останалата си част.
— Щом планината не можа да отиде при… — И пак затвори очи.
Харди приближи един стол, за да е близо до лицето му.
— Надявам се сега да си намериш по-добър адвокат от последния път.
Вгледа се в лицето му, за да долови реакцията му, но такава не последва. Приличаше на заспал.
— Защото след като се оправиш от трагичния инцидент, който те докара в болницата, ще седнеш в една малка зелена стаичка и ще трябва да дишаш, ама наистина лош въздух. Все пак има и добра страна… че не го дишаш прекалено дълго.
Бейкър отвори очи.
— Говори ми за лошия въздух.
— Казват, че газът е безболезнен, но човек чува и други приказки. Типовете, които го вдъхнат, мятат глави назад и очите им изскачат, като че ли са се задавили с огън. Това си е агония, не мислиш ли? Е, поне не продължава дълго.
— Няма да ме тикнат в газовата камера заради обикновена кражба и взлом.
— По дяволите кражбата и взлома. Говоря за убийствата.
— Не съм пречукал никого.
— Не си пречукал Ръсти Ингреъм? Наистина трябва да си намериш много добър адвокат.
— Дори не съм го виждал Ръсти… казах му на ченгето…
— Знаеш ли, ченгето иска да ти вярва, само че са намерили отпечатъците ти на баржата на Ръсти и заради това се отнася към приказките ти скептично. Знаеш ли какво значи тази дума, Луис? Скептично? Значи, че според него си долен лъжец.
Бейкър отново затвори очи.
— Спи ли ти се, Луис? Искаш да си отида ли? Защото знаем, че си бил на баржата, знаем, че си бил и край застреляния в Холи Парк. Има три трупа, и по тях е изписано твоето име.
Очите на Бейкър помръднаха под клепачите — премисляше нещо.
Харди не бе разпитвал официално когото и да било откакто бе напуснал областната прокуратура, но не бе загубил уменията си. Всъщност, забавляваше го мисълта, че Бейкър може би продължаваше да го смята за прокурор.
— Три? — Бейкър отвори очи и се надигна. — Как така три? Искате да ми лепнете всички убийства в областта, станали миналата седмица? Ей, няма ли и други, пуснати предварително с изпитателен срок?
Говоренето струваше на Луис сериозни усилия. Той се отпусна отново върху възглавницата и задиша през устата.
— Не съм направил нищо. Защо сте решили, че трябва да се върна в затвора?
— Откъде намери оръжието, Бейкър? Защо си стрелял по ченгетата? Как си влязъл в чуждата къща? Това нищо ли е?
Луис вдигна леко ръка и махна пренебрежително.
— Това не е убийство.
Харди се отдръпна назад. Убийците често отричаха деянията си. Беше накарал Луис да спори, да говори. Не трябваше да допусне да млъкне.
— Не… Ръсти Ингреъм беше убийство, жената на баржата му беше убийство, онзи тип в Холи Парк беше убийство.
— Каква жена на баржата?
— Името ѝ беше Максин Уиър.
— Нямаше никаква жена! — Луис внезапно млъкна и отново се оттегли зад затворените си клепачи.
Харди се наведе, този път усмихнат.
— Охо!
— Искам адвоката си.
Харди се приближи до ухото му и прошепна:
— По дяволите адвоката ти, Луис. По дяволите и ти самият. Тук сме само двамата, на четири очи.
— Ще се оплача в съда и ще започнат нова процедура.
— Аз ще отрека. Кой ще ти повярва?
Луис направи опит да се надигне, но усилието предизвика пристъп на кашлица. Тръбата с кислорода падна от носа му.
Харди стана и дръпна стола си назад. Полицаят влезе и натисна бутона над леглото. След минута се появи медицинска сестра. Луис бе престанал да кашля, лежеше неподвижно и имаше вид на мъртвец.
Сестрата сложи кислородната тръба на мястото ѝ и провери превръзките на гърдите и бедрото на Бейкър. Харди видя кръвта по бинтовете. От устата на негъра също бе потекла струйка кръв. Чу някакво гъргорене и си даде сметка, че това е дишането.
— Не бива да говори — каза сестрата.
Харди реши да се преструва на официално лице, докато може.
— След пет минути приключвам — обеща той. — Този човек е заподозрян в убийство.
— Искате ли да остане жив до делото?
Харди погледна Бейкър и отвърна:
— Не особено, но все едно, ще съкратя нещата максимално.