Фоайето бе окъпано в слънчева светлина, оцветена от стъклописа над вратата. Анджело вдъхна аромата на печено агне от кухнята. Чесън и розмарин. Помогна на Кармен да се съблече, целуна я по тила и подаде дрехата ѝ на един от мъжете. Едва тогава забеляза Пия, прислужничката, която стоеше до вратата към всекидневната и кършеше пръсти. Кармен потупа Анджело по ръката и отиде при нея, за да разменят няколко думи на италиански. Вероятно нещо във връзка с обяда — нещо, което бяха изгорили на печката или което са забравили да купят. Все едно, каквото и да беше.
— Една жена е дошла да те види — каза Кармен, когато се върна при него. — В кабинета е.
Тортони направи физиономия.
— Сега?
Обърна се и изгледа Пия намръщено. Не познаваше никакви жени, особено такива, които биха се осмелили да го безпокоят в неделя по обяд.
— Познаваме ли я?
— Пия не е успяла да я отпрати — обясни Кармен на италиански. — Не ѝ се сърди. Жената изглежда е била бита и те моли да ѝ помогнеш.
Тортони каза на Пия, че е постъпила правилно, че ще поговори с жената и ще разбере какво иска.
Кимна на Матео. Той щеше да отиде в кабинета, за да провери дали жената не носи в чантата си или някъде другаде пистолет или нож. След това нареди на Пия да занесе бутилка „Лакрима Кристи“ и две чаши — сладкото жълтеникаво вино, което пиеше всяка неделя след църковната служба. Съблече се, остави бастуна на стойката за чадъри до вратата и целуна Кармен по двете бузи.
— Ti amo — каза той и добави на английски: — Няма да се бавя.
В кабинета беше тъмно, но въпреки това си личеше, че жената е удивително красива. Тя се бе опитала да прикрие с грим подутината на бузата си, но окото ѝ беше насинено, а пълните червени устни изглеждаха отекли. При вида им на човек му се искаше да ги целува, за да се почувстват по-добре.
Беше с пола от тънка материя, която достигаше малко над коленете. Косата ѝ бе прибрана назад, прикрепена отстрани с гребен от седеф. Напомняше му за Кармен, в деня на сватбата им. Освободи Матео с жест, той кимна и затвори вратата след себе си.
Тортони отиде до бюрото с нормалната си походка. Смяташе да седне зад него, но след като видя жената, предпочете помежду им да няма никаква преграда.
Прозорците бяха закрити с дървени щори. Той протегна ръка и отвори едното крило, при което светлината нашари килима като с някаква стълба от сенки. В светлите лъчи се носеха прашинки. Тортони вдигна ръка и махна на жената да се приближи.
Тя стана, коленичи пред него, взе ръката му и я целуна. Явно бе добре възпитана.
Заговори ѝ на италиански.
— Как се казваш?
— Дорийн Биаджи.
Потупа канапето до себе си, тя седна, оправи полата си и се обърна към него. Светлината минаваше помежду им, без да докосне жената. Тортони протегна ръка и прокара пръст от брадичката до челото ѝ.
— Кой направи това?
На вратата се почука. Анджело се отдръпна.
— Vieni.
Влезе Пия с бутилка и две чаши. Изчака я да остави сребърния поднос на бюрото. Тя, правилно, наля само едната чаша и му я поднесе, но той махна с лявата си ръка и Пия я подаде на жената. След това наля другата чаша, донесе му я и излезе.
Анджело вдигна чашата си. Жената също и докосна неговата. От гравирания кристал наоколо затанцуваха цветни петна. Отпиха по глътка. Той забеляза как тя държи чашата си — едната ръка под столчето, другата горе — без да я гледа.
— Моля да ми простите, че ви безпокоя в Божия ден.
Анджело махна с ръка.
— С какво мога да ви помогна?
— Дължа ви пари, дължа ви и благодарността си.
Той кимна. Добро начало. Явно не идваше при него само за да хленчи за лихвата.
— Освен това се страхувам.
Той отпи глътка вино. Забеляза, че долната ѝ устна започна да трепери, но жената пое дъх и бързо се овладя.
— Тук няма от какво да се страхувате — увери я той.
Тя сведе поглед към скута си и сякаш се изненада, че чашата бе в ръцете ѝ. Вдигна я към устните си и отпи.
— Искам да ви плащам, но… — поколеба се — … но се налага да помоля за промяна.
Анджело бе озадачен. След разговора с Джони беше уверен, че всичко ще бъде уредено.
— Лихвата ли е голяма?
Тя поклати глава и се усмихна мълчаливо. От насиненото ѝ око се отдели една сълза.