Ейб приклекна на люлката, на която се бяха качили с Дизмъс и я засили.
— Как смяташ да си добро ченге където и да било, ако ти е все едно какво става?
— А на колко души не им е все едно?
— Струва ми се, на около четирима, но ти винаги си бил сред тях.
Глицки поклати глава.
— Аз съм професионален полицай. Отивам там, където ми плащат. Осигурявам спазването на закона.
— И решават шефовете.
— Точно така.
Харди слезе от люлката и се вдигна на мускули на напречната греда.
— Освен това — продължи Глицки, — със случая се занимава Лание. Ще дадат моите случаи на Макфадън и Бейкър ще отиде където му е мястото. Порядъкът във вселената ще се възстанови.
Харди увисна на гредата с цялата си височина.
— Пак ли четеш Шекспир? — попита той.
Глицки също слезе от люлката.
— Само критика. „Трагичната грешка“ от Круч. Трябва да му хвърлиш едно око. Пише, че не може да има трагедия, освен ако няма zeitgeist на пълен порядък, който може да бъде разрушен и после възстановен.
— Zeitgeist — повтори Харди.
— Швабска дума. Означава мироглед.
— Знам какво означава, Ейб. Завършил съм колеж, по дяволите.
— Ето затова в днешния свят няма трагедии. Не смятаме нито един индивид за достатъчно съществен. Тъй като никой не е в състояние да наруши порядъка на вселената, никой не е в състояние и да го възстанови. Сещаш ли се?
— Точно за това си мислех вчера.
Глицки го изгледа косо.
— Защо стана дума за тези неща?
— Ти каза, че след като Луис Бейкър отиде където му е мястото, порядъкът във вселената ще се възстанови.
Глицки кимна.
— Да, спомних си. Хайде да се приберем и да изпием още по една бира.
Тръгнаха към къщата, но Харди продължаваше да упорства.
— Проблемът е във виждането… изненада се, попита „каква жена“.
— Може да се е съсредоточил върху Ръсти и дори да не е забелязал Максин.
— Да не забележиш гола жена, която си прострелял с три куршума?
Глицки спря пред вратата. Двамата застанаха на площадката отпред, с ръце в джобовете. Момчетата играеха някъде наблизо, защото гласовете им се чуваха — може би в предната част. Харди въздъхна и се изненада, че вижда пара. Бързо бе захладняло — студ под високо налягане, който бе изчистил небето почти до пурпурно.
— Добре де, значи я е забелязал.
— Ейб, точно това се опитвам да ти кажа. Когато споменах, че е убита жена, Бейкър нямаше понятие за какво говоря. Прозвуча доста убедително, дори за моите уши.
Глицки сви рамене.
— Преструвал се е.
— Не мисля.
— Е, проблемът е твой.
— А ако не се е преструвал, значи не е бил там, когато е бил застрелян Ръсти.
— Диз, слушай. Отпечатъците му бяха намерени там.
— Ейб, за бога, и моите отпечатъци бяха там.
— Аха! — възкликна Ейб и вдигна пръст. — Още една гореща следа в тази загадка.
— Смей се, щом ти харесва.
— Смея се, Диз. Проумей го. До вчера ти беше олицетворение на възмутената общественост, виеща за главата на Луис Бейкър. Аз, скромно казано, представлявах възпиращата сила на закона в нашето общество…
— Имаш ли ботуши?
— Какво?
— Ако задълбаеш още малко, ще ми трябват ботуши.
Глицки сложи ръка на рамото му.
— Искам да ти кажа нещо съществено и то е, че ние, полицията, не бива да подскачаме според капризите на обществото, което би трябвало да защитаваме. Това, стари приятелю, включва и теб. Вчера смяташе, че Луис Бейкър е виновен за всичко, което ти дойде наум. Днес какво? Опитваш се да ме накараш да се захвана с други заподозрени сега, когато най-после, за първи път, установих, че срещу Луис Бейкър има сериозни улики? Отпечатъците му са при Ръсти. Бил е там. Има мотив. Имал е възможност. Подозирам го с всички основания, а ти искаш да се откажа от него? Не ти ли се струва парадоксално?
— Не съм казал, че искам да се откажеш. Просто реших, че в жаждата си за справедливост може би ще искаш да провериш всичко, докрай…
Глицки въздъхна.
— Аз съм този, който досега проверяваше всичко възможно. Продължавам да го правя. Няколко неща обаче се промениха. Вчера. Първото е, че Луис Бейкър се е снабдил с оръжие и е влязъл незаконно в чужда собственост. Това прави поправянето му в затвора меко казано подозрително… поне за мен. Второ, бил е на баржата при Ръсти. Вчера не знаехме нито едното от тези две неща, а това, че вече ги знаем, го премества няколко пункта по-напред в класацията на вероятните извършители. Наистина ми се пие бира.
Глицки отвори вратата, но Харди остана на мястото си.
— Добре, какво има сега? — въздъхна Ейб.