— Разговарял си с Медина. Кой е Джони Лагуардия? Къде е мястото на Рей Уиър във всичко това? Има неща, които ти би могъл да свършиш, защото си ченге, а аз не мога, нали?
— Хиляди.
— По дяволите, Ейб. Направи няколко от тях.
Ейб поклати глава.
— Не.
— Защо?
— Защото се махам оттук, Диз. Няма ме. В Лос Анджелис може би имат нужда от мен, а там е друга юрисдикция. Тези случаи тук няма да са мои и не искам да имам никакви усложнения. Освен това мисля, че е много вероятно Луис Бейкър наистина да е надробил всичко това, налице са достатъчно основания да му бъдат предявени обвинения, а след това всичко е в ръцете на областния прокурор и дванайсетте съдебни заседатели. — Отново отвори вратата. — Това вече не е работа на полицията, а още по-малко пък моя. Искаш ли бира или не? — Но пак спря. — Освен това защо си се загрижил толкова? Бейкър вече не е на свобода. Върни се на работа. Остави колелата на правосъдието да се въртят, по дяволите! Защо не престанеш?
Харди вдигна поглед към небето и бръкна още по-дълбоко в джобовете си.
— Защото, ако не го е извършил той… не казвам, че не е, но ако не е той… в такъв случай не заслужава да умре и ако се откажа, фактически убиецът му ще съм аз…
— Разтревожил си се за Луис Бейкър?
— С удоволствие бих го смачкал в честен двубой и това е самата истина.
— А даваш ли си сметка какви са шансовете той да играе честно?
— Малки, предполагам.
— Или никакви.
— Е, поне ще сме само аз и той.
— Като мъже, а?
Харди сви рамене.
— Не мога да се съглася да се превърна в негов убиец. Просто имам основания да се съмнявам, това е всичко.
— Значи не смяташ, че е търсил теб, така ли?
Харди кимна.
— Да, струва ми се, че мисля точно така.
— Е?
— Искаш да обесим кучия син, само защото ми е бил ядосан?
Глицки поклати глава и пак бутна вратата.
Харди го последва нагоре по стълбите. На площадката спряха пак.
— Искам да знаеш — заговори Харди, — че не съм толкова откачен на тема спасението на Бейкър. Мъти се обаче и още нещо. Нещата са прекалено ясни, струва ми се.
— Смяташ, че някой му е платил, за да влезе в къщата на Джейн?
— Не, направил го е на своя глава.
— Е, какво друго?
— Аз съм другото. Аз съм част от тази история от самото начало. Сега Бейкър е накиснат и всичко приключва. Но аз все още участвам. Особено ако ме използват, за да накисна Бейкър, без той да е виновен. Поне за убийствата.
Глицки улови дръжката на вратата и прокара ръка по белега на лицето си.
— Значи искаш да ти помогна?
— Само да поогледаш наоколо, това е всичко.
— Нека помисля — каза Ейб и натисна дръжката. — Е, помислих. Отговорът е „не“.
Отвори вратата и извика „здрасти“ на Фло и Франи.
15
Не беше както си мислеше — да гледаш собствените си видения на екрана, да чуваш собствените си думи, произнесени от хора, които се преструват, че се интересуват от тях. В представите му при това събитие той и Максин седяха един до друг, горди от постигнатото — тя, изпълваща екрана с красотата и таланта си, той — с идеите, думите, артистичното си въображение.
Реалността обаче бе твърде различна. Както изглежда винаги се случваше напоследък. Седеше отпуснат на креслото и от цигарата в лявата му ръка нагоре се издигаше струйка дим. Къртни и Уорън бяха на канапето, а мебелите бяха преместени така, че от тях да се вижда екрана. А Максин? Единственото място, където Максин бе жива — екранът — вече не изглеждаше реално. И въпреки всичко, сега той бе единственото реално нещо.
Първият му филм. Окончателен монтаж, със звук, преди да бъде добавена музиката. В кухнята имаше бира и шампанско за след това. Другите гости и приятелите седяха или се бяха излегнали направо на пода и гледаха как Максин произнася неговите думи, как прави неговите предложения, как играе ролята, която той бе създал за нея.
На вратата се позвъни и Рей Уиър се обърна нататък. Влезе непознат мъж, който мълчаливо седна на пода. Уиър престана да мисли за него почти веднага. Този филм, колкото и да беше нереален, бе всичко, останало от Максин.
Искаше му се да спре лентата и да я погледа. Боже, колко бе красива! Предполагаше, че още я обича. Не, беше сигурен, че я обича, винаги щеше да я обича. Приживе тя бе негов приятел и негова муза. Тъкмо тя го отличаваше от търтеите, които също пишеха думи, измисляха епизоди и пиршества.
Е, филмът не беше точно първокласен. В началото човек трябва да прави компромиси, за да си спечели доверието на магнатите. Всички в бизнеса разбираха това.
По-раншните сцени, в които тя и Брайън — приятелят им, който играеше ролята на втория баща — почти го правеха, бяха заснети с вкус, както смяташе Рей, макар че Уорън бе положил сериозни усилия да изглежда, че наистина правят секс. Но Максин му бе обяснила, още тогава, след снимките през онзи ден, какви ракурси са използвали, за да изглеждат нещата истински, без… тя бе казала: „да се стигне до проникване“.