Но това трябваше да е само първият етап от една дълга кариера. Щяха да продължат — поредица филми на Рей Уиър, с Максин Уиър в главната роля…
Не бяха много стари, въпреки че Максин мислеше иначе. Мислеше иначе заради Ръсти Ингреъм — той я бе накарал да се съмнява, той бе предизвикал промяната в нея.
Рей Уиър се раздвижи. Филмът все още бе приковал вниманието на присъстващите в полутъмната стая. Брайън също беше там. Разбира се, без приятелка. Уорън бе прегърнал Къртни, монтажистката, която си бе свършила работата много добре. Копието беше качествено, професионално изпипано — и със сценарист Рей Уиър.
Не можеха да отделят очи от Максин, но вниманието им държеше тъкмо неговият разказ. Това не трябваше да се забравя.
Обърна се още малко и видя, че дошлият по средата на прожекцията бе застанал пред задната стена и, с ръце в джобовете, разглеждаше снимките на Максин. Може би беше поредното ченге, дошло да говори с него.
Боже, човече, помисли си, какво ще правиш със сряда вечерта?
Погледна към Къртни, видя, че накланя глава към Уорън и му шепне нещо. Кадърът на екрана замръзна — съвършеното тяло на Максин застинало във въздуха, при скок във водата. Без музика изглеждаше странно. Постепенно започна да долавя бръмченето на прожекционния апарат.
После някой запали осветлението, чуха се аплодисменти. Къртни го прегърна, дръпна го към Уорън. Брайън се поклони. Рей заръкопляска.
Къртни беше висока почти един и осемдесет. Носеше косата си късо подстригана, само на два сантиметра от черепа, на тила с дълга опашка, завързана с розова панделка.
— Твърде малко време е минало след смъртта на жена му, за да празнува, това имах предвид — каза Харди.
Тя издуха нагоре кълбо дим. Бяха на площадката на стълбите пред отворената врата на апартамента на Уиър. Харди държеше кутия бира и се подпираше на рамката на вратата. Във всекидневната, където гледаха филма, все още имаше хора, които се събираха на групи, разговаряха, после веднага пак се разделяха. Харди нямаше представа как се нарича тази дивотия, нито пък какво бе предназначението ѝ, защото най-дългите разговори едва ли превишаваха четирийсет секунди. Разбра, че няма да стигне доникъде, ако не предприеме нещо и отиде при Къртни в кухнята — защото беше красива и защото я бе видял да говори с Рей.
Беше облякла авиаторско яке, благодарение на което широките ѝ рамене изглеждаха още по-широки. Очите ѝ бяха изрисувани с много тъмен син грим, благодарение на който изглеждаха още по-хлътнали в млечнобялото ѝ лице. Харди си помисли, че на снимка то би изглеждало ръбесто и кокалесто, но в действителност костите бяха разположени където трябва.
— Кой празнува? — попита тя. — Наричаш това празник?
Харди погледна към всекидневната. Засвири музика — жив латиноамерикански ритъм, започваха танци.
— Но не е и панихида — отбеляза той. Стори му се, че няколко от танцуващите двойки се опитват да правят секс, без да се събличат.
— Това е ламбада — поясни Къртни. — Безобидно е.
Той допи бирата си.
Понякога предчувствията се оказваха губене на време и започваше да му се струва, че идването му тук бе точно това.
Погледа танцуващите още малко и отбеляза:
— Прилича на разгряване за секс.
— Зависи дали те бива — отвърна Къртни и го погледна право в очите, усмихната.
Той затвори вратата. Останаха сами на площадката. Музиката се чуваше по-тихо, настойчиво. Къртни направи крачка към него, улови с ръка врата му и го целуна по устата. Беше висока колкото него и ъгълът му се струваше необичаен, но целувката си я биваше и той не се противи, колкото си мислеше, че би се противила тя, ако бе започнал той. След миг Къртни отстъпи назад.
— Исках да направя точно това — отбеляза.
— Случвали са ми се и по-лоши неща — отвърна той.
— Искаш ли да опитаме пак?
Всъщност, не му налиташе. Е, може би само малко. Той обаче си спомни Франи, после Джейн, ламбадата, която се чуваше през затворената врата, и реши, че тези неща не са за него.
— Предпочитам да не го правим — призна той.
— Добре — кимна Къртни, дръпна за последен път от цигарата си, хвърли я и настъпи фаса. — Изглежда никога не познавам.
Това, Харди си даваше сметка, беше стандартната реакция на отблъснатата жена в Сан Франциско — изводът, че въпросният мъж е обратен.